Но андроидът бе само свидетел и наведе глава, хвърляйки ми поглед, пълен с уплаха. Явно Ис не беше посещаван често от толкова могъщ вълшебник…
Както беше уговорено, очакваше ни кораб.
Приличаше на платноход от древни времена, но на мачтите му бяха окачени само обичайните златни решетки. На борда му имаше няколко моряка. Бяха толкова бледи и хилави, че човек би се заклел, че идват от царството на мъртвите.
Натовариха конете ни, сетне и ние са изкачихме по трапа. Безмълвно като автомати, моряците вдигнаха котвите, след това насочиха алените платна.
Металните врати незабавно се отвориха и нашето корабче излезе в открито море.
Постепенно проклетият град се изгуби в мъглата. Спомените от него ме караха да потрепервам.
За нищо на света не бих желал да преживея отново някоя нощ в омагьосаните обятия на прокълнатата принцеса.
В тоя миг гласът на Юон ме накара да подскоча:
— В името на вси светии, там аз изживях най-лошите мигове от живота си! Сигурен съм, че ние сме първите хора, излезли живи от този дяволски град. Кълна се, че ти победи Даю! Сега без колебание ще дойда с теб в Ада… И все пак, не мога да проумея нищо от онова, което става. Би ли могъл да ми обясниш по понятен за мен начин?
— На драго сърце — усмихнах се аз. — Какво искаш да знаеш?
— Е, добре! — рече рицарят с леко колебание. — В сравнение с теб, който обладаваш толкова могъщи сили, аз съм пълен невежа, но все пак бих желал да разбера поне малко какво става. Като говореше за мен и за другите хора, ти спомена, че ние сме били андроиди. Какво означава това?
Признавам, че този въпрос малко ме обърка. Все още бях далеч от истината за тази планета, а този храбрец Юон бе в твърде ранен стадий на своето развитие.
Все пак аз реших да му кажа истината:
— Виждаш ли, хората се раждат от родители, подобни на тях. Нормално, населението на една планета постепенно се създава от няколко двойки. След това се образуват племена, а после — нации. Тук няма нищо такова. Вие сте били заченати от глава до пети чрез вълшебство, ако щеш в лаборатории, които са изработили телата ви, както се изработва машина. Този начин е напълно неправилен и съществува само при много напреднали от научно гледище цивилизации. Даю, Оберон и Водан са единствените тук, които притежават знание и сила, а вие останалите сте само играчки в ръцете им. Защо? Не ми е известно. Какво се е случило, за да се установи едно толкова необикновено от социологическа гледна точка положение? Бих могъл да правя само догадки.
Юон изглеждаше силно потресен от онова, което беше научил. Той почеса брадичката си и продължи:
— Мисля, че схващам какво искаш да кажеш. Въпреки че нашите жени са способни да раждат деца, различните раси, населяващи континентите ни, имат неестествен произход.
— Точно така. Но има още нещо. Икономиката на хората от този край е твърде любопитна. Например град Ис: без машините на Даю, без доставянето на храни и метали от океана, той не би могъл да съществува. Но жителите му не знаят за това. Единствено тяхната принцеса знае истината.
— Всичко това е съвсем ново и твърде сложно за мен. Преди да те срещна, аз мислех, че живея нормално. Нашите традиции ни бяха научили да се подчиняваме на императора Карл или на цар Градлон, но според теб те са само марионетки, живеещи с илюзията, че управляват.
— Точно така. Не знам откога датира това, но надявам се скоро да науча. Какво казват по този въпрос вашите историци?
— Твърде малко. Ние не познаваме нашето минало. Всъщност никой не знае да пише. Говори се, че всички тези неща са от областта на вълшебството, и в моята страна единствено Оберон има право да ги практикува. Онези, които не се подчиняват, изчезват завинаги.
— Нямате ли някакви легенди за вашите предци?
— Разбира се. Ала бардовете, които ги разказват, трябва да се крият, защото и това също се наказва жестоко.
— От нищо не се страхувай, можеш да ми се довериш.
Рицарят се поколеба за миг, но продължи:
— Разказват, че някога огромните острови, разположени сред океана, са били населени. Моряците, които слизали там, откривали фантастични неща: огромни градове без никакви жители, грамадни къщи, високи като планини, безброй вълшебни съоръжения, сигурно като тези, които ти наричаш машини. Съществували също и вълшебни колесници, способни да летят във въздуха като града на Оберон. В действителност никой не вярва в тяхното съществуване. Сега вече се питам дали трубадурите не казват истината.
— Ти ми разказваш за безкрайно интересни неща. Вярваш ли, че корабът ни би могъл да ни отведе в тези приказни страни?