— Без никакво съмнение! Но при условие че успееш да принудиш екипажа да ти се подчинява. Що се отнася до мен, аз съм готов да те придружавам. Но първо бих желал да те попитам още нещо.
— Говори, моето единствено желание е да те уча.
— Не ми се сърди, ако изглеждам недискретен. От скоро те познавам, но ти не си престанал да ме удивляваш с действията си на могъщ вълшебник, разговаряш като с равен с нашите най-страшни магьосници. От коя страна идваш?
— Юон, приятелю мой, онова, което ще ти кажа, ще те смае безкрайно. Гледал ли си небето в някоя хубава нощ?
— Разбира се! Там се виждат множество звезди, искрици огън, бликнали от ковачницата, където е бил създаден светът.
— Знам, че мога да ти се доверя, а ти никому не казвай онова, което ще чуеш. Около тези звезди съществуват безброй планети, подобни на твоята, с морета и континенти. Роден съм на една от тях, далеч в пространството.
— Невероятно! В такъв случай ти си прекосил една безкрайна бездна, какво вълшебство си използвал?
— На нашите планети легиони човешки същества притежават знания, за които ти не би могъл да имаш дори и най-малката представа. Те могат да произвеждат мощни машини. Успях да стигна до тук с една от тях. Засега тя ме очаква далече, но настъпи ли часът, едно малко корабче ще ме отведе до нея.
— Ако не познавах способностите ти, Окасен, щях да те взема за най-долен лъжец! Всичко това надминава онова, което би могъл да възприеме бедният ми разум. Но кажи ми защо са скрили от нас всички тези чудеса?
— Както ти обясних, скъпи ми Юон, жителите на вашата планета не са нормални хора, а андроиди. Защо? Съществуват две хипотези. Първата е, че вероятно естественият еволюционен процес на живите същества не е протекъл нормално, което води до създаването на синтетични хора. Уви! Това предположение ни най-малко не обяснява присъствието на Даю, Оберон и Водан. Освен ако и те не са чужденци като мен. Склонен съм да приема по-скоро втората хипотеза. Ако действително съществуват запустели градове, възможно е някога ужасно бедствие да е поразило тази планета. Малкото оцелели живи жители са станали безплодни и се е наложило да се създадат андроиди.
— Твоите обяснения много ме натъжават… И в единия, и в другия случай ние сме роби на три същества с огромни възможности и не виждам как бихме могли да се освободим и да действуваме по своя воля. А толкова бих желал да усвоя тази наука, за която нямам никакво понятие, за да могат сънародниците ми да се възползват от нея.
— Надявам се по-късно да ти предам онова, което би желал да научиш, но като начало ще трябва да достигнем до тези загадъчни острови, за да се уверим в съществуването на развалините и да открием какво е могло да унищожи една цивилизация.
— Какво възнамеряваш да направиш, за да постигнеш това?
— Ще изисквам безусловно подчинение от екипажа, след това ще изключа златните решетки, които предават командите на двигателя. После ще променим курса, за да стигнем до прочутите острови. Точка първа: да включа хипносугесторите си.
Глава VII
Юон ме наблюдаваше как действувам с голям интерес. Наложи се да му обясня как функционират моите апарати. Ръководени от човешката воля, те принуждаваха хората да ми се подчиняват. Храбрият рицар нямаше никакви научни познания, но беше изпълнен с добри намерения и схващаше много бързо. Естествено, можех да се откажа да го уча по този начин, защото докато изпълнява дълга си, човек винаги трябва да бъде предпазлив, но добросъвестността и честността на Юон бяха обезоръжаващи, а и нямах никакво основание да се съмнявам в него.
Някои черти от характера му ми напомняха за моя приятел Пантозер, който сигурно се беше измъчил в очакване на вести от мен. За нещастие, той трябваше да изчака още, а аз не му изпращах съобщения, защото не желаех да го разкрият.
Не ми беше трудно да се отърва от призрачните моряци от екипажа. Заповядах им да отидат да спят и те се оттеглиха, за да се настанят в хамаците си. Мисля, че те бяха там единствено, за да издигат платната в случай на повреда в предавателя или в приемателя, направляващи нашето корабче.
В крайна сметка, този механизъм ми създаде доста неприятности. Не държах Даю и нейните съучастници веднага да узнаят за промяната в посоката, затова ми беше невъзможно чисто и просто да унищожа приемателния канал и да управлявам сам двигателите.
Всичко това ми отне повече от час, зашото вълните ни застигнаха със смайваща сила. След това адски се измъчих, за да настроя приемателя, тъй като схемата му беше твърде различна от познатите ми модели.