Свистенето на бурята почти ме оглушаваше. Струваше ми се, че чувам воя на глутница демони. От време на време, през кратките затишия, до мен достигаха жалбите на моряците, но ми се счу, че гласът на Юон се извисяваше над останалите… Не ми беше до тях, тъй като имах много друга работа. Сега ребрата на кораба ни стенеха под ударите на разбеснелите се морски стихии. Това не можеше да продължава дълго, защото корпусът щеше да се разпадне.
Бързо погледнах часовника си и разбрах, че този малък сеанс продължаваше повече от час. А можех да се закълна, че нямаше и десет минути, откак се бе извила бурята.
Както и да е, океанът, покорен пред Даю, като че ли бе дал клетва да ни погуби. Явно тази планета беше една добре замислена клопка, където овладените стихии се подчиняваха на тримата всевластни мъдреци.
Налагаше се отново да стисна здраво руля, защото една предателска вълна се беше задала срещу нас. Приличаше на истинска синьозелена стена с корона от пяна. Не можах да направя кой знае какво, за да я избягна. Корабът ни се заизкачва почти вертикално към върха й, след което гребенът се сгромоляса върху палубата. Този път, въпреки че бях привързан, насмалко не ме изтръгна от мястото ми. В продължение на една безконечна минута аз бях под водата, а палубата така се бе наклонила надолу, че помислих, че сме се устремили към дъното.
Слава богу, нищо лошо не се случи и скоро забелязах с облекчение, както може да се очаква, късче небе през разпръснатите от вятъра облаци.
Нервиран, напънах мозъка си, за да се помъча да изляза от това положение. Внезапно ми хрумна нещо.
В крайна сметка трябваше да се избягнат резките удари на вълните. Достатъчно беше да изградя защитно поле около кораба на нивото на ватерлинията!
Предавателят ми беше изработен така, че да ми осигурява пълна защита в радиус от 2 метра, разширявайки максимално обхвата му до 20 метра, ударът на вълните и напорът на вятъра можеха значително да се отслабят. Без да губя нито миг, аз го включих.
Получените резултати задоволиха очакванията ми и най-после успях малко да отдъхна. Вълните все още подхвърляха кораба, ала това нямаше нищо общо със страхотната сарабанда, на която беше подложен преди малко.
Вятърът на палубата се превръщаше в бриз и пенливите вълни се плъзгаха по невидимата стена, която им бях издигнал.
По едно време забелязах рошавата глава на смелия Юон, който се измъкваше с усилие през един от люковете. Изглеждаше съвсем зле.
— Господи! — промърмори той. — Помислих си, че умирам, от повръщане червата ми се късаха. Хиляди пъти бих предпочел да ме ранят в сражение пред тази бавна агония…
— Вината е моя — казах аз, — тази буря така ме изненада, че забравих вълшебствата си. Но сега сме спокойни, океанът може да вилнее колкото желае красивата Даю, това само ще ни забави.
Юон бе дошъл при мен и, изглежда, бързо се съвземаше:
— Странно — отбеляза той, — досега нито веднъж не съм считал Оберон, Даю и Водан за зли създания, но това, което ми разказваш, ми отваря очите. — Ние сме чисто и просто марионетки, които те разиграват по свое желание. Нашите братоубийствени войни нямат никакъв смисъл, като си помисля, че именно те ни карат да се бием едни срещу други… В крайна сметка тези, които наричаме неверници, са наши братя по раса, тъй като твърдиш, че всички сме били създадени от тази всемогъща тройка!
— Естествено — съгласих се аз, — разбирам твоя смут. И ако разкрием истината на твоите сънародници, доста неща ще се променят. Но ти не мисли, че поведението ви не е нормално. Хората от моята звездна Конфедерация също са имали свои собствени проблеми. Различните народи, които я съставляват, дълго време са се отнасяли едни към други като най-злите диви животни, убиващи, ограбващи и експлоатиращи безсрамно себеподобните си. Сега живеем в разбирателство като цивилизовани същества, без да се стремим да присвояваме благата на братята си. Флотите на Конфедерацията пазят мира и мощните оръжия, с които разполагаме, са под контрола на нашите народи и могат да се използват само за нашата защита. Разбираш ли, Юон, Галактиката е необятна и ние не сме в състояние да познаваме всичките същества, които я обитават, без да споменавам съседните галактики като Магелановите облаци, които също са населени и поставят същия проблем. Това означава, че трябва да живеем в непрестанно напрежение. Именно за това ме изпратиха тук, защото Тройката, която ви потиска, един ден спокойно може да се впусне в завладяване на планетите от нашата Конфедерация, с цел да ни пороби… От историята знаем за не един ужасен геноцид, затова бдим, за да попречим това да се повтори.