— Разбирам те, благородни приятелю, и ти можеш да разчиташ на моята пълна подкрепа, макар че не е кой знае колко голяма. Аз напуснах съпругата си и моя град Бордо, за да те последвам и да науча от теб езотеричните науки, които имат власт над материята. В светлината на това, което току-що ми разказа, стигам до мисълта, че унищожените градове в далечните острови сигурно крият някаква страшна тайна.
— И така! — заключих аз. — Ние ще се опитаме да разкрием истината за тях. Виж, бурята затихва, нашите противници вероятно са установили, че съм открил начин да се спасим от нея. Отново ще поемем в желаната посока и възможно най-бързо ще се устремим към тези прочути острови. Но ти не се заблуждавай, сигурен съм, че премеждията ни все още не са приключили…
Но за моя голяма изненада денят завърши без други неприятности. Двигателят работеше безупречно и ние бързо напредвахме.
От всички тези емоции апетитът ми беше нараснал и аз погълнах добра дажба концентрирана храна, докато другарят ми, чийто стомах беше според собствения му израз „завързан на възел“, се задоволяваше с големи глътки студена вода.
След това настъпи нощ. Цареше спокойствие и аз си позволих да поотпочина няколко часа. Оставил бях Юон да бди над кораба.
Напрежението, на което бе подложен духът ми по време на бурята, ме беше изтощило дотолкова, че за голям мой срам спах в продължение на 6 часа. Юон прояви внимание и не ме събуди, затова, когато настъпи моята вахта, бях напълно във форма.
Корабът спазваше посоката и продължаваше да се движи бързо. Според предвижданията ми един ден трябваше да ни е достатъчен, за да достигнем до целта.
Нямах работа и слязох в трюма, за да видя нашите пленници. Не съм изтънчен по природа, но противната миризма на застояло, която цареше в тази дупка, ме отврати.
Освен това всички дремеха, изтощени от бурята. Позволих си широко да отворя еди люк, след това оставих наблизо малко храна и вода и отново се изкачих на палубата.
Развиделяваше се, когато излязох горе. За разлика от предишния ден, времето обещаваше да бъде хубаво. Полъхваше приятен бриз, диплещ вълните. Нямаше нищо тревожно в това, тъй като той ни отнасяше в правилната посока.
Потънал в мисли и замечтан за красивата Николет, аз отново застанах зад руля. Питах се дали съдбата щеше да ми даде възможност да я видя отново.
Неочаквано се заслушах. На борда бе настъпила някаква промяна. Каква бе тя? Мина известно време, докато осъзная какво става. Беше съвсем тихо, по простата причина че двигателите бяха спрели да работят!
Това беше един ужасно неприятен номер, защото аз нищо не разбирах от действието им. И дума не можеше да става за ремонт. Какво да правя?
Веднага реших да разтърся Юон, който се събуди и подскочи, мислейки, че ни нападат, и се хвърли към сабята си. След като разбра каква е работата, той се позамисли и подхвърли:
— Така! Смятам, че решението е просто. Екипажът ще издигне мачтите и ще опъне платната и тъй като вятърът духа към брега, лесно ще се доберем до там. Няма значение, че ще закъснеем малко.
— Прав си! — съгласих се аз. — Нямам твърде вяра на тази първобитна машинария, но след като нашите матроси са свикнали с този вид навигация, да се възползваме. Може би ще открия начин да избегна тази неприятност.
Час по-късно ние плавахме с всичките си платна. Беше поставен нов такелаж и корабът ни изглеждаше много добре. За да увеличава скоростта, измислих една хитрост, открих защитното поле откъм тила ни, така че бризът попадаше върху платната. В крайна сметка ние се движехме почти толкова бързо, колкото и преди. Ако враговете ни бяха разчитали на тази повреда, за да ни попречат да достигнем целта си, щяха да се разочароват…
Моряците се проявиха като много осведомени и доволни, че могат да дишат чистия въздух, без всякакви затруднения те извършиха необходимите действия с такелажа, щом стана нужда.
До обяд всичко вървеше добре. Пресметнах и установих със задоволство, че трябваше да пристигнем с падането на нощта.
За нещастие Даю, Водан и Оберон вероятно бяха забелязали нашето нормално придвижване. На няколко пъти виждах русалки да плуват в нашата бразда. Тези шпиони бяха докладвали. Изведнъж вятърът утихна.
Ала корабът не спря да се движи, усетих как някакво силно течение ни повлече и не след дълго забелязах как множество точки започнаха да нарастват на хоризонта.
Екипажът сякаш изпадна в ужас при вида им.
Не можех да схвана причината за техните страхове и запитах Юон дали е чувал за някаква опасност в този сектор на океана. Не беше в състояние да ми отговори. Разказите на трубадурите, в които се говореше за тези митични земи, не даваха никакви подробности за опасностите по пътя. Сигурно някакъв кораб бе минал по този път и бе открил загадъчните развалини, ала оцелелите от това морско пътешествие не се бяха похвалили с подвига си. Единствено няколко разказа, предавани от уста на уста, бяха запазили спомена за тази одисея. Скоро любопитството ми бе задоволено.