— Нищо определено, изглежда е видял същества с морфология, подобна на нашата, но подчертавам, касае се за твърде бегли образи, за да сме сигурни в това. Тези реминисценции прекрасно биха могли да произхождат от предишните му пътувания. Всъщност, ако този астронавт е претърпял промиване на паметта, това надминава всичко, което бихме могли да си представим в тази област!
— Продължавам да се питам защо избрахте точно мен?! — настоявах аз. — Разбира се, спомням си, че по време на проведените тестове при приемането ми в училището за астронавти психолозите като че ли малко се изненадаха от устойчивостта ми на хипнотични внушения и от този факт до избора ми между хиляда има само една крачка…
— И все пак нито един от другите астронавти няма подобни постижения — потвърди президентът. — Там, където който и да е друг представител на човешкия род би бил напълно покорен, вие ще запазите острия си критичен дух и свободно ще вземете решения. Според нашите специалисти в случай че там на човешкия разум наложат синтетични образи, нямащи нищо общо с действителността, вие вероятно не ще успеете да ги отхвърлите напълно, но при все това ще запазите способността да анализирате явленията и да търсите тяхното обяснение. Разбира се, вие подлежите на нови тестове. Ще ви имунизират против всички познати микроби и вируси. Ще получите също противоотрови срещу голям брой отровни вещества. Екзобиолозите ще ви научат да разпознавате всички известни раси от тази Галактика, за да можете да ги идентифицирате, в случай че ги срещнете по пътя си. Нашите техници ми обещаха също да ви снабдят с възможно най-малка по обем екипировка и с различни уреди — последна дума на нашата техника. Ще се направи всичко необходимо за осигуряване успеха на тази мисия, която е с основно значение за човечеството. Не забравяйте, капитан Сетни, че вероятно ние сме свидетели на опит за нашествие в Млечния път.
— Разбрах ви много добре… Бъдете сигурен, че ще направя невъзможното, за да се завърна и донеса сведения за тази странна планета. Мога ли да задам още няколко въпроса?
— Моля ви, говорете…
— Колко време ще продължи подготовката ми?
— Най-много десет дни. Нямаме време за губене, ще бъдат приложени най-новите техники за обучение посредством сънната метода.
— Пред Съвета вие подчертахте колко е важно мисията ми да остане в пълна тайна. Как възнамерявате да ме отведете на мястото, без да бъда забелязан?
— Нашите астрономи проучиха този въпрос и ме увериха, че са намерили прекрасно решение.
— Добре, благодаря ви…
— Нека не си разменяме ролите, скъпи! — ставайки, каза Кампъл и фамилиарно постави ръка на дясното ми рамо. — Ние всички сме ви задължени. С безкрайно нетърпение ще очакваме вести от вас…
При тези думи той стисна ръката ми, наистина беше с десетина сантиметра по-нисък от мен, и ме съпроводи до вратата. Там аз се поклоних ниско и се сбогувах.
Някакъв непознат офицер ме чакаше и се представи:
— Тортобаг, от специалните служби — заяви той. — Натоварен съм от президента да ви подготвя за вашето пътуване.
— Приятно ми е, коменданте! Имам чувството, че няма да стоим със скръстени ръце.
Младежът с усилие изобрази усмивка. „Не е много приятен на пръв поглед — констатирах аз, — точно тип намусен фукльо, пришпорил устава… Много важно! Във всеки случай ще бъда достатъчно зает, за да не виждам много често муцуната му. Още повече, че нямам дубльор… Затова и дума не може да става, че ще ми повлияе. Писне ли ми от него, няма да мълча!“
Тортобаг ме отведе в Щаба на въздухоплаването и това събуди у мен стари спомени. Дадоха ми едно доста удобно жилище и игричката започна.
Спокоен до наивност, аз си въобразявах, че ще трябва да изкарам само няколко теста, както при приемането ми в училището за астронавти. Но действителността се оказа съвсем друга!
За десет дена ми изкараха водата.
Първи започнаха лекарите.
Провериха ме по всички шевове. Едва приключили с една част от анатомията ми, и вече започваха с друга!
За щастие не откриха нищо особено.
Въпреки това ми предписаха куп лекарства и ме обезчувствиха спрямо някои вещества, към които бях алергичен. Ваксинираха ме против болести, за които и не бях чувал, а след това в продължение на десет дни дори имах право да поемам нарастващи дози отрови, за да свиквам с тях.
Вечерта се чувствувах капнал от умора. Независимо от това моите безмилостни инквизитори ми нахлузиха каска за онировнушение, с помощта на която трябваше да изуча куп неща и да засиля устойчивостта си на хипноза.
Странно нещо, на сутринта не бях толкова изтощен. Изглежда, съм доста як!