Затова пък видях много диапроектори, а до тях кутии с микрофилми. Забелязах също апарати с ленти, които можеха да бъдат психобобини, ала бяха до такава степен разнебитени, че не можех да твърдя това със сигурност.
Разочарован, отново се върнах във фоайето, където имаше много други врати, водещи вероятно към асансьорите, които не работеха.
Все така следван от добрия Юон, аз отново излязох навън и реших да използвам моя анти „G“, за да се издигна до прозорците на горните етажи, там, където може би се намираха жилищата.
Както очаквах, прозорците не можеха да се отворят, тъй като сградата беше с климатична инсталация. Стъпих на една площадка, където се намираха две летателни машини с къси криле. Този път вратата, водеща към някакъв дълъг коридор, се отвори със скърцане.
Съпроводен от рицаря, който не изглеждаше много спокоен и стискаше меча си в ръка, аз избрах наслуки една от вратите и силно я ритнах, за да я отворя. Не беше много здрава, защото изскочи от пантите си и се стовари със силен трясък на земята.
Преди да вляза, осветих с факела си стаята и онова което видях, ме накара да подскоча от ужас.
Глава VIII
Пред нас лежаха пет човешки скелета. Два с моя ръст — възрастни, трите останали по-малки. Цяло едно семейство беше намерило смъртта почти едновременно.
Бяха проснати върху пластмасови мебели — техните легла. Край тях, на масички видях множество празни шишенца, които вероятно бяха съдържали лекарства.
Гледката беше трогателна. Родителите се държаха за ръце, а майката нежно беше поставила длан върху единия от малките черепи и това силно ме развълнува.
Какво можех да мисля при тази сърцераздирателна гледка?
Дали родителите се бяха самоубили, отвеждайки в смъртта и децата си? В такъв случай грозящата опасност трябва да е била ужасна, за да накара един баща и една майка да стигнат до подобна крайност. Или, напротив, може би са искали да се спасят, използувайки лекарства, които са се оказали неефикасни?
Засега беше невъзможно да отговоря на този въпрос.
Заснех няколко кадъра с камерата си, след което взех проби от прахообразните остатъци от вътрешните органи, за да ги подложа по-късно на токсикологична експертиза.
После с Юон огледахме за последен път помещението и излязохме.
Подобна гледка ни очакваше във всяка стая на сградата. Тези нещастни хора бяха имали време само да легнат и всички бяха измрели почти едновременно.
Никъде не открих някакъв признак, обясняващ този геноцид. Някои от жертвите бяха успели да напишат кратки послания върху нещо като метални листи, но нито Юон, нито аз можахме да ги разчетем, а те трябваше да съдържат ключа на тази загадка. Взех наслука няколко от тях, за да ги предам на компетентните служби на Конфедерацията, предполагайки, че все някога ще се завърна там. Тази гледка беше по-скоро отчайваща — някакво страхотно бедствие, изглежда, бе унищожило всички тези цивилизовани същества, без да могат дори да се съпротивляват… и нищо не доказваше, че съм защитен от подобна атака.
Продължавах проучванията си, въпреки страха, който започваше да ме обхваща. Направих много снимки и взех няколко дребни предмета.
Мъртвият град пазеше тайната си.
Посетих великолепни музеи,пълни със статуи и различни произведения на изкуството. Картините бяха устояли твърде добре на въздействието на времето, тази човешка раса беше много красива, с хармонични черти и тела с хубави пропорции. Машините и различните апарати, които открих в заводи и лаборатории, дълго време задържаха вниманието ми. Бяха повредени и повечето не работеха вече. Но доказваха, че тази цивилизация е познавала електричеството и е била овладяла атомната енергия. Доколкото мога да бъда сигурен, телекомуникациите са се осъществявали с помощта на мощни лазери. Антени, насочени към небето, и няколко макета показваха, че тези хора са били покорили въздушното пространство и са използвали спътници в синхронна орбита.
Това ме накара да потърся астропорт и ако имах щастието да открия някоя летателна машина, защото това щеше да ми спести употребата на анти „G“ който започваше да отслабва.
Следван от Юон, който наистина изглеждаше вече отегчен от тези издирвания, аз се озовах на едно свободно място, западно от града, в средата на което се издигаше някаква кула.
От пръв поглед разпознах известната ми техника — без никакво съмнение някога от това място са излитали транспортни машини и са кръстосвали планетата.
За голямо мое разочарование, нито една от прегледаните машини не можеше да бъде използвана. Все пак, не бях загубил напълно времето си, защото се уверих, че с тези първообрази на космически кораби астронавти не можеха в никакъв случай да достигнат някоя съседна звезда.