За втори път от началото на приключението ни Юон прояви голяма сдържаност, преди да ме последва.
— Чиста лудост е да се хвърлиш така в устата на вълка — запротестира той. — Слизаме право в леговището на Водан, най-могъщия от всички магьосници. Безкрайно съм възхитен от твоите възможности, които си доказал неведнъж. Но този път се сблъскваш с много силен враг. Водан и неговите коболди, елфи, норми и валкюри ще те накажат за дързостта ти и никога вече не ще видиш отново далечната си родина. Тези проклети създания ще завладеят душата ти и ще те превърнат в техен роб!
— Виж ти — казах аз с лека усмивка, — сега, изглежда, си спомняш не малко неща за този всеизвестен Водан. Смятам, че е в твой интерес да ми разкажеш каквото знаеш за тях. Това ще ми помогне да добия поне представа за него.
— Да, добре! — измърмори рицарят. — Нашите трубадури разказват и за този злодей в песните си. Криех това от теб, защото проклетото ти любопитство те води до невъзможни състояния и аз, бедният глупак, те следвам като сянка и треперя непрекъснато. Ето какво се разказва. Водан властва над духовете на мъртвите. Веднъж отделена от тялото, душата ни отива в царството на сенките, което се намира под тази планина. Там Водан разполага напълно с нея, а валкюрите отвеждат във валхала героите, убити в сраженията. Тези същества кръстосват водите и небесата, яхнали своите коне, или летят като птици. Те са слугите на бога на мъртвите. Воините, които те отвличат, съвсем не са за оплакване. Новият им живот е една безкрайна наслада. Те пият медовина в черепите на враговете си и участвуват във весели пирове, на които присъствува Водан със своите валкюри. Ала господарят на магията съвсем не си губи времето в гуляи. Той с удоволствие работи заедно със сродните си духове за приготовлението на нови магически чародейства, които непрестанно засилват могъществото му. Докато избраниците пируват или се отдават на военни игри, другите — прокълнатите — страдат, обречени на вечни мъчения. Знай също, че за да се отиде в царството на сенките, трябва да се прекоси реката Жьол и всички, добрали се до другия й бряг, забравят навеки миналото си.
Изслушах с внимание добрия Юон, който, изглежда, изпитваше ужасен страх от свирепия Водан. Тази легенда ми се видя интересна по много причини. Тя показваше наличието на здраво вкоренена военна традиция, защото воините получаваха една значително по-висока награда от обикновените смъртни. Тя издаваше също една култура, различна от тази на Оберон и на Даю, което ме караше да си мисля, че членовете на това пресвято триединство имаха свои собствени стремежи и беше съвсем сигурно, че нямаха еднакъв произход.
— Благодаря ти за сведенията — уверих го аз. — Те ще ми бъдат особено ценни, що се отнася до тази всеизвестна река. Разбирам страховете ти. Сигурно е за предпочитане да имам неприятности единствено с Оберон и дори с Даю, отколкото с тази злокобна личност. Но нямаме избор, бедни ми приятелю. Този влак ни доведе до тук и сигурно не ще се върне повече. Всичките изходи са затрупани и така ние трябва да посетим Водан, който ни очаква. Ще ти дам един талисман — тази решетка, която ще поставиш върху главата си. Така ти безопасно ще преминеш през реката на забвението. След това аз ще те известя… Водан и неговите слуги не ме плашат много и ако трябва да ги атакуваме с магия, ще си намерят майстора!
След тези успокоителни слова, които не изразяваха точно мисълта ми, аз яхнах коня си и се спуснах в ослепителния тунел, водещ в царството на мъртвите.
Глава IX
Юон се поколеба за миг, но след това реши да ме последва. Тунелът приличаше на този, по който бяхме минали преди това. Със своите фосфоресциращи стени и пана, украсени със светлинни реклами, той твърде много се отличаваше от легендарното жилище, описано от рицаря. Още веднъж се запитах какво бе накарало Водан да съчетае така древни епопеи и ултрамодерна техника, доколкото можех да ги определя. Даю отдаваше голямо значение на удоволствията, Оберон обичаше безцелно да се разхожда из полето, за да се наслаждава на природните красоти. Затова пък Водан явно беше техникът на компанията. От тримата именно той беше подбрал най-зрелищния спектакъл с подземното си царство, гъмжащо от митически същества.
В продължение на половин час се спускахме, достигайки голяма дълбочина. При един завой в тунела гледката неочаквано се промени.
Пред нас се разкри огромна пещера.