За да му докажа, че тези глупости съвсем не ме вълнуваха, аз ритнах и разпилях злокобните останки, след което го последвах.
Стигнахме до втори трон, около който кръжаха непорочните валкюри. На него в цялото си величие бе седнал Водан — бог на бурите, на мъртвите и на войната, и господар на тази планета.
Златните му доспехи, крилатият му шлем, гравираните му оръжия с инкрустирани скъпоценни камъни му придаваха горда осанка. От лицето му не научих много нещо. Приличаше на всички останали местни жители, но грубите му черти не бяха лишени от величие. Не беше едър колкото Яростния, но ръстът му надвишаваше доста нормалния и квадратните му плещи доказваха, че е труден противник, обигран във всички видове борба.
Не забелязах по него нито едно съвременно оръжие, което не означаваше, че не притежава такова.
Докато го изучавах подробно, пронизващият му поглед ни опипваше от глава до пети и аз усетих леко въздействие върху разума си. Той се опитваше да проследи мисълта ми. Но психичната ми защита не му позволи да измъкне нещо повече с тази малка игра.
И аз на свой ред се помъчих да прочета мислите му, но безрезултатно.
След това запознанство с малко разочарована физиономия Водан гръмовно заяви:
— Значи ти си този, който се нарича Окасен дьо Серн. Вече доста време си вреш носа из моето владение и се месиш в неща, които не те засягат! Срещал си се вече с Даю и Оберон, които ме предупредиха, че си криел не една хитрина в торбата си… Трябва да призная, че с чест се справи с различните изпитания. Това доказва, че си чужденец на планетата ни. Защото нашите поданици съвсем не са вещи в науката за светкавиците и огъня. Кажи ми честно откъде идваш и какви са намеренията ти. С упоритостта и смелостта си ти успя да достигнеш до моята августейша личност и е справедливо да ти дам думата за малко.
Бях постигнал целта си и трябваше да съм доволен, ала това не ме правеше по-горд. Небрежното му поведение не ми казваше нищо особено. Не трябваше да забравям, че някога е бил извършен страхотен геноцид и че този горделив великан е бил вероятно виновен за него.
Юон се беше превил в дълбок реверанс, а аз се изправих в цял ръст и заявих с тон, нетърпящ възражения:
— Право да ти кажа, Водан, ако стоя пред теб, то е само защото успях да разкрия клопките, с които ти не престанала отрупваш пътя ми, и не се опитвай да твърдиш, че съм добре дошъл тук! Пратеник съм на една могъща звездна Конфедерация със столица Калапол. Нашите ръководители на няколко пъти изпращаха автоматични сонди, за да се свържат с жителите на този район, обаче им попречиха атмосферни смущения. Други изследователи се бяха опитали преди мен да проучат морета и континенти, но апаратите им донесоха само неточна информация. Кампъл — президентът на нашия Велик съвет не обича твърде хората, които нахлуват в неговата територия и се опитват да го измамят с лъжливи данни. Но преди да ти съобщя още нещо за това, бих желал да получа няколко сведения. Ти царуваш като абсолютен владетел над един свят от андроиди, държани в невежество, твоя воля… За сметка на това аз открих, че цял един народ внезапно е срещнал ужасна смърт, без дори да може да се съпротивява, и това е едно от нещата, които ние, жителите на Полукс, не можем да допуснем. Би ли могъл господарят на смъртта да ми даде няколко съществени уточнения по този въпрос?
Не знам дали моята тирада му се понрави, или не, защото маската на лицето му беше непроницаема. Докато Юон със свито сърце ме наблюдаваше, ужасен от толкова гордост пред този, който беше господар на всичко, Водан леко се оживи и избоботи:
— Ето в това разпознавам напълно горделивия и тщеславен нрав на хората. Какво, жалка ларво, държа те в моя власт, а после, ако поискам, мога да те превърна и в пепел и ти смееш да ме разпитваш? Какви смехотворни претенции! Моите перове трябва да видят това!
При тези думи от двете му страни се появиха два трона.
На първия седеше Оберон, а на втория разпознах Даю.
— Чухте ли словата на това недоносче? — възликна Водан. — Без малко да ни обвини, че сме унищожили хората, които са живели някога на тази планета!
— Аз вече се спречках с него — усмихна се красивата принцеса. — Страхувам се, че не е от хората, които много се притесняват.
— Може би намеренията му са чисти — подсети ги тогава джуджето-магьосник. — Дай му някаква възможност, Водан. Подложи го на няколко изпитания и ако ги преодолее с чест, ще му разкажем какво се е случило.
— Ти също ли желаеш това, Даю? — изрева запитаният.
— Споделям мнението на Оберон. Нека да покаже колко струва. Тогава ще стигнем и до желанията му.