И така, едва станал и закусил и ме хвърлиха в лапите на психолози и други психоанализатори. Откъснат от моите стремежи, задръжки, желания и нежелания, трябваше да отговарям на тъпи въпросници и така до обеда, който, разбира се, беше подправен с лекарства, предписани от предната вечер. Последва един кошмарен сеанс в симулатора. Стробоскопия, подзвездни видения, хипноза, устойчивост на шумове и ослепителни светкавици, престой в тъмно, акустически изолирано помещение, където нямах никакъв ориентир, поява на образи, прилични на действителните, не говоря за смешните или страшни чудовища, нищо не ми беше спестено!
В крайна сметка, за моя голяма изненада, приключих всичко много добре, специалистите имаха право. Вероятно притежавах някаква необикновена психическа устойчивост. Вечерта обаче моите изкусни мъчители едва не ме побъркаха, като ми устроиха среща с едно друго мое „аз“, което твърдеше, че е истинският Сетни, докато „аз“ съм бил само някакъв смахнат, който се мислел за астронавт. За щастие този халосен патрон ме хвърли в ужасно лошо настроение и приливът на адреналин спомогна да уредя нещата с юмрук в симпатичната физиономия на моя брат близнак.
„Изминаха два дни! — установих аз на третия ден, излизайки от обятията на Морфей. — Какво ли ще са намислили, за да не скучая?“
Но напразно се бях притеснявал, оставиха ме почти на спокойствие. Специалистите от въздухоплаването ми взеха мерки и ми изработиха страхотен скафандър, който нямаше нищо общо със стандартните груби модели. Представете си невидима, гъвкава, изкуствена материя, пропусклива само в една посока, топлоустойчива и разтеглива до крайност. За неподготвения наблюдател беше невъзможно да разбере дали го носех.
Последва поставянето на нещо подобно на мрежа върху косата ми, допълнително защитно средство против психическото въздействие от страна на злонамерени люде.
В промеждутъците между пробите трябваше да мина на стенда за стрелба, където се целих с най-разнородни оръжия, дори и с музейни експонати. Да се скъсаш от смях…
Разбира се, резултатите ми бяха различни.
Така неусетно достигнах четвъртия ден.
Отново про̀би. Този път върху тялото и под скафандъра ми трябваше да се поставят максимален брой странни уреди, като се почне от кислородни резервоари и се стигне до психоусилватели и енергетични екрани!
Никога не бих повярвал, че нашите служби разполагат с такова снаряжение… С невидимата си екипировка без усилие можех да се справя с цял полк командоси!
Когато розовопръстата зора възвести идването на петия ден, двама здравеняци ме грабнаха безцеремонно, за да ме научат на тънкостите на борбата с хладно оръжие, сабя, брадва, копие или меч, както и на всички видове борба, упражнявани на различните планети на Конфедерацията. Научиха ме също как да използвам различни животни за придвижване и на няколко пъти насмалко не си строших гръбнака.
Щом екзобиолозите отведоха зверчетата си в зоопарка, аз се почувствувах смазан и заспах като пън благодарение на отровите на медиците.
„Повече от четири дена!“ протягайки се, си помислих на следващото утро.
Какво да кажа за тези десет часа. Обучаваха ме как да боравя с различни фини апарати като ониро-сугестори и психосондьори, за да овладея бързо местния език, в случай че попаднех на цивилизовани хора.
Това, разбира се, включваше първоначалното залавяне на някой нещастник, комуто трябваше да сондирам мозъка с цел да ми предаде езиковите си познания. Така аз нямаше да бъда разкрит преждевременно.
Накратко, безпреятствено стигнах до осмия ден, който беше посветен на изкуството на маскировката.
Тази работа се оказа много по-деликатна, отколкото обикновено се счита. Трябва да владеете мимикрията, която ви помага да се прикриете в заобикалящата ви среда, и хоп, изчезваш, няма го Сетни… и на второ място, изкуството да се гримирате, за да заприличате на един или друг животински вид.
Снабдиха ме, естествено, с необходимия материал, който прибавих към предишния, трябваше да умея да променям силуета си, цвета и миризмата си. Дадоха ми подробни обяснения върху пекамитовата или агресивната мимикрия — с една дума, касаеше се за вълка, престорил се на овца — и за мертенсовата мимикрия, която пък се състоеше а това, да се престориш на страшен звяр, за да те оставят на спокойствие. Да не споменавам за останалите…
Предпоследният ден беше посветен на най-значителното действие според мен, незабелязаното приближаване до тази планета.
Навигатори и астрономи ми дадоха точни указания с помощта на съвършен симулатор. Изглежда, бяха забелязали някаква комета, която прелита безцелно наоколо. И дори вярвам, че леко я бяха поотместили, така че да се докосне до онова очарователно място, през което трябваше да се промъкна тихомълком.