— За наше нещастие, веднъж се случи така, че един диктатор, готов на всичко, за да наложи своите възгледи, завзе властта в островите. В началото той се хвалеше с миролюбието си, говорейки пред тия, които желаеха да го слушат, че мислел единствено за благополучието на своите народи. Бяха извършени наистина грандиозни дела. Построени бяха нови градове, беше създадена нова летателна машина за граждански цели. Серийното й производство позволяваше всекиму да я притежава. Но скоро пред него изникна един остър проблем: тъй като не съществуваше контрол върху раждаемостта, островите, които владееше, станаха твърде малки за многобройното население. Тогава той предяви териториални претенции. Ние разбирахме проблемите му и в началото нашите управници не се противопоставиха на някои анексии, по-специално на тези в слабо населените острови на южния океан. Така за известно време отново се възцари надеждата за мир. Въпреки това шпионите, било то хора или роботи, непрестанно трупаха сведения, доказващи, че този диктатор полага гигантски усилия в областта на въоръжаването. Налагаше се да го догонваме. Бяха построени нови космически кораби, нови бомби, усъвършенствувани подводници и ужасяващото равновесие бе възстановено. Така за известно време военната заплаха почти изчезна. Облекчени, народите се впуснаха в оргии и удоволствия с желанието преди всичко да се наслаждават на живота. През това време в изкуствата и литературата настъпи истински бум. Никога в историята на нашите народи не бяха създавани такива чудеса.
В този момент видях в един музей движещата се пъстра тълпа и разбрах, че Водан казваше истината. Тези хора притежаваха вроден артистичен усет и техните творби им правеха чест. Малко раси от нашата иначе обширна Конфедерация можеха да се гордеят с подобни великолепия, съчетаващи обеми, цветове и звуци.
— Уви — продължи Водан, — това не продължи дълго… Съдбата бе осъдила нашия свят на ужасно бедствие. В желанието си на всяка цена да наложи своята идеология и социални структури на нашата планета, диктаторът бе предоставил на разположение на микробиолозите огромни лаборатории. Тези инсталации бяха толкова добре скрити в земните недра, че нашите спътници-шпиони не можаха да ги открият веднага. Те обаче отбелязаха засилена активност в някаква пустинна област и значителна консумация на енергия в един наглед необработваем район. Тайната беше толкова строго пазена, че дори нашите умело внедрени в правителствените сфери агенти не ни доставиха и най-малките сведения. Според тях се касаеше чисто и просто за гигантски фитотрони, създаващи най-нови методи за отглеждане на растенията. Беше приемливо, защото с демографския взрив нуждата от храна бе нараснала. През това време във всеки наш град бяха изградени секретни мрежи, набиращи членовете си главно между персонала на климатичната система и водоснабдяването.
Малко от тях бяха разкрити, поради което не можахме да разгадаем това странно предпочитание. В същото време ние, останалите, съсредоточавахме силите си върху методите на преподаване чрез психобобини. Почти навсякъде бяха построени огромни библиотеки, популяризиращи нашата култура, позволяващи бързо и достъпно обучение за всички. По това време самият аз и тези, които познаваш под имената Даю и Оберон, работехме в експериментален център за психически изследвания. Външните събития ни интересуваха твърде малко, защото току-що бяхме направили едно сензационно откритие. Мисля, че вашата Конфедерация използва роботите и познава сиборгите, тези хибридни същества, които съхраняват част от човешкия организъм — главния мозък в един специален сектор.
— Точно така — намесих се аз, — дори успяхме на практика да увековечим мозъците на нашите най-забележителни учени. Така наречените Велики мозъци са поставени в херметически контейнери, където техните неврони се оросяват, хранят и почистват от отпадъците им. Периодически те се пренасочват с цел да асимилират новите открития. Възникне ли някакъв важен проблем, Великият съвет иска тяхното мнение. Времето им минава в изследвания, но през дълги периоди се налага също и да почиват. Независимо от това съхраняването им изисква специални грижи и затова е поверено единствено на нашите най-големи умове.
— Този проблем ни отне твърде много време и ние стигнахме до подобни заключения. Тогава екипът ни се ориентира към друго решение. Вместо да използваме изключително крехката биологична материя, в случая невроните, ние решихме да извършим цялостно пренасяне на индивидуалността върху електронни субстрати. Желаехме да създадем двойна психика за отделния индивид с неговите стремежи, памет, чувствителност, страсти и радости, с една дума, цялостната му личност. Това имаше огромни предимства. Умаляването на веригите позволяваше да поставим този двойник във всеки сиборг, опростявайки значително механизмите му. Освен това по такъв начин един индивид можеше да бъде асимилиран от машина космически кораб и те не биха имали повече нужда от специално оборудване за защитата на живота на едно човешко тяло. Така се надявахме да проучим недрата на нашата планета, на океаните й, да тръгнем напосоки из Галактиката.