— Изключително! — възкликнах възхитено. — Това има неоспорими предимства за космическото изследване: такъв един чисто механичен организъм би могъл да остане безкрайно дълго време в база — установена върху необитаемо небесно тяло, непригодно за живот, и да извърши там значителни проучвания. И все пак не се ли опасявате, че подобно присаждане ще предизвика съществени смущения във функционирането на един разум, пренесен по такъв начин?
— Тази забележка е оправдана, скъпи мой. Това представляваше затруднение в началото. Сега до голяма степен сме го разрешили и смятам, че ти оцени сексуалните прояви на красивата ни Даю по време на престоя ти в Ис?
Този спомен ме накара да се почувствувам неловко и усетих как, без да искам, се изчервявам.
Обаче Водан невъзмутимо продължаваше:
— …И все пак, това беше само един усъвършенствуван робот, за момент съхранил разума си. Удоволствието, както видя, съвсем не ни е забранено. Но аз се връщам към времето, когато бе извършен геноцидът, който те разбунтува и те накара да ни заподозреш. У противниците ни всичко беше подготвено за светкавична офанзива със съвършени средства. Диктаторът беше заложил върху бактериологичното оръжие, което имаше огромни предимства, позволяваше отведнъж да се унищожи нашия народ, запазвайки всичките ценни инсталации: заводи, лаборатории, различни складове. Избраното оръжие бе вирус, поразяващ нервната система и предизвикващ почти мигновена парализа.
— Аха, сега разбирам защо тези градове бяха непокътнати — въздъхнах аз. — Какво дяволско средство!
— Всъщност неприятелите ни бяха успели да произведат в лаборатория хибридни вируси. Външната обвивка с протеинов произход, която служеше за антигенна основа, беше премахната и заменена с тази на безобиден вирус. Поради това организмът на нашите съотечественици не можеше вече да изработва антитела, за да се защитава. Оголеният вирус запазваше своята рибонуклеинова киселина — носител на заразните свойства, която бързо предизвикваше смъртоносна парализа. Разбира се, нашите нападатели бяха получили тайно една доза предпазна ваксина, смесена с храната, и се оказаха защитени.
— Една подробност ми се изплъзва — прекъснах го аз. — При тези условия как се е получило така, че те също са били убити?
— Малко търпение… В часа „X“ противниковите агенти излели шишета с вируси във водните резервоари. Други впръскали смъртоносния причинител във въздуха на климатичните инсталации. В същото време спътниците изхвърлили дребни капсули, които се разтворили във въздуха над нашите земи, като с това довършили заразяването на континента ни. Сам ще видиш, че резултатът беше ужасен.
Под мен отново се появи някакъв град. Успях да различа по улиците залитащи нещастници, които на четири крака влизаха в сградите, търсейки помощ и закрила. Транспортните средства, летателните машини спираха или се приземяваха, катастрофирайки, а сирените за тревога злокобно виеха. Не всички бяха засегнати едновременно. Тези, които се намираха във военни блокови жилища, оцеляваха благодарение на собствените си скривалища. Но тяхната смърт бе само отсрочена, тъй като запасите не можеха да бъдат подновени. Членовете на правителството осъзнаха напълно катастрофата. Поне тези, които работеха в този момент в подземните зали. И за тях последният час настъпи бързо, тъй като се наложи херметичните врати да бъдат отворени, за да се опресни въздухът.
Из стаите видях нещастни хора, които се опитваха да спасят своя живот и този на семействата си, поглъщайки различни антибиотици или антивирусни лекарства. Това обаче нямаше никакво въздействие.
След няколко минути заразените хора се парализирваха и смъртта настъпваше вследствие спиране на дишането. Колкото повече се нижеха пред очите ми картини от града, толкова броят на оцелелите намаляваше.
След това кошмарното видение изчезна.
— В отделни случаи — продължи Водан — някои издържаха още известно време, в частност във военните бази, където отговорниците бяха имали време да изстрелят няколко атомни ракети, ала повечето от тях бяха прехванати от противниковата защита. Двадесет минути след часа „X“ противниковите командоси направиха десант. Без никакво затруднение те успяха да заловят и обезвредят малкото спасили се, като взривиха херметичните врати, които ги защитаваха. Четиридесет и осем часа след тази престъпна агресия не бе останал практически нито един жив мой съгражданин. И все пак Даю, Оберон и аз бяхме избягнали изтреблението.