— Благодарение на вашето откритие, без съмнение.
— Точно така. Предвид естеството на нашата работа, лабораториите ни бяха в стерилна атмосфера. Бяхме успели да прехвърлим психическото съдържание на мозъка на един дресиран папагал, както и този на едно особено интелигентно шимпанзе. Използвахме също делфини, свикнали да разговарят с нас на своеобразния си език, и резултатите бяха забележителни. Когато обявиха тревогата, помощният военен предавател ни предупреди за нападението, както и за вероятния му характер. След кратко съвещание се убедихме, че единственият начин да се спасим от ужасната смърт беше да пренесем нашия собствен разум върху електронни субстрати. Лабораторията съдържаше множество роботи, автономно енергийно оборудване с висока мощност, и бе достатъчно да свържем проводниците на бъдещия ни мозък с командните пултове на различните уреди, с които разполагахме, за да можем да продължим работата си, както и да разширим възможностите си за по-нататъшни действия. Това ни отне двадесетина часа, през които работехме без прекъсване. За щастие, нашият изследователски център не фигурираше в листата на най-важните обекти, предадени на противниковите командоси. Никой не ни обърна внимание! След като за последен път си стиснахме ръце, ние се настанихме в апаратите и процесът на преобразуването започна. Признавам, че в този момент бях по-скоро загрижен за това, какво щеше да стане с мен. На практика всичко приключи отлично — когато се „събудихме“, ние се бяхме превърнали в псиборги — това беше названието, което сами си дадохме и без затруднения успяхме да контролираме роботи и машини, запазвайки по този начин връзката с външния свят. Всичко това, разбира се, по-късно бе значително усъвършенствувано.
— Изключително! — възкликнах аз. — От този миг нататък вирусът не е можел да ви порази. Въпреки това не мога да разбера защо и неприятелите ви също са измрели, след като са били ваксинирани против този вирусен агент.
— Сега ще разбереш… Този прочут вирус беше разпространен по цялата планета. Но се случи нещо непредвидено. Дали по исконно право или посредством намесата на неизвестни същества, вероятно онези, чиито инсталации открихме на една съседна планета, не знам, но под въздействието на слънчевата радиация и получената йонизация, вследствие няколкото атомни бомби, които взривихме, този вирус се оказа неиздържлив и неочаквано мутира. Той запази всичките си болестотворни свойства, но протеиновата му обвивка се промени. От този момент старата ваксина изгуби свойствата си и безмилостните ни противниците бяха застигнати от същата смърт.
— По дяволите! Не мога да повярвам… И все пак целият разказ се покрива идеално с онова, което видях. Разкажете ми продължението. Нямам търпение да го науча.
— Диктаторът почина един от последните и има време да осъзнае престъплението, което бе извършил. Не дочака кислородните запаси на скривалището му да се изчерпят и се самоуби. Според радиопредаванията, които чухме, беше полудял. От цялото население на планетата бяха останали живи само трима души, трима псиборги, лишени от всякакви човешки органи. Трябваше да мине известно време, докато се съвземем от преживения шок. Накрая решихме, че трябва да продължим проучванията си, за да населим отново, ако е възможно, тази планета, превърната в пустиня. Както би могъл да предположиш, това не стана за един ден. Какво значение имаше това, след като всъщност бяхме безсмъртни?
Постепенно разумът ни, чиято памет не се ограничаваше вече от възможностите на невронния мозък, усвои всичките знания на учените, живели по време на геноцида. Освен това собствените ни изследвания увеличиха още повече познанията ни. Беше възможно да произведем многобройни копия на нашия разум, всяко от които щеше да се занимава със специфични задачи. Създадени бяха нови заводи, заработиха нови лаборатории. Периодически нашите различни „аз“ се срещаха за обобщаване на възприетите знания, след което отново се разделяха. През този период на планетата не се виждаше нито едно човешко същество. Само някои насекоми и животни се бяха спасили от бедствието. Това положение продължи доста дълго време. Електронните сетива ни позволяваха да запазим връзката с действителността и често съжалявахме, че виждаме само една мрачна, отчайваща гледка. По това време открихме способ за прехвърляне на планетната ни система в многоизмерното пространство. Така се премествахме из Млечния път, променяйки на няколко пъти местоположението си. Продължавахме да се страхуваме от тези загадъчни същества, които вероятно носеха сериозна отговорност за онова, което се беше случило. Считахме за много вероятно да произхождат от Магелановите облаци. Поради това избягнахме един галактичен сектор, който, както вече ти казах, беше близо до тези звездни групи. Трябва също да ти призная, че винаги старателно сме отбягвали нашите предшественици, чийто разум, настроен за злини, ни ужасяваше. Все пак някакво ужасно отегчение ни обземаше с течение на времето. Тези безконечни научни изследвания ни уморяваха и ние се улавяхме, че мечтаем за миналите времена. Разполагайки с ресурсите на цяла една планета, с една изключително напреднала във всички области наука, за разнообразие решихме да осъществим мечтите си, да превърнем легендите, идващи от древния фолклор в действителност.