Космически кораб щеше да спусне близо до кометата моята малка капсула, оборудвана с многобройни уреди, предназначени да възпрепятствуват улавянето й в ефира. После трябваше да се възползувам от нощта, за да кацна, метеоритен дъжд трябваше да ми служи за прикритие, корабът трябваше да изчака в пространството и да ме прибере в случай на нужда.
Този път взех да го усуквам. Настоявах командването на кораба да бъде възложено на приятеля ми Пантозер. Поне за него бях сигурен, че ще направи невъзможното, но ще ме спаси в беда, ако за нещастие нещата тръгнеха зле.
Тортобаг заяви, ръмжейки, че приятелят ми не бил в Калапол, но аз го опровергах. Тогава той прегледа досието на горецитирания и накрая прие молбата ми, което беше твърде успокоително.
Последният ден беше предназначен за генералната репетиция.
Повериха ми една капсула и ми разрешиха да се приземя в секретен район, който нямаше нищо общо с обичайния облик на нашата героична планета, очакваше ме стълпотворение от ужаси, чудовища и отровни гадини.
Трябваше незабавно да избера едно от предадените ми специфични умения, за да се отърва от тях, и, бога ми, успях да се измъкна за всеобщо облекчение.
Въпреки всичко бяха успели да ме поставят натясно по всички линии, дори с хипнотични гледки, възбуждащи чувствената страна на моето „его“, съблазнителни сирени ми даваха аванси дори и в най-простия от уредите. По всичко личеше, че дори Тортобаг беше изумен. Не се съмнявам в това, всъщност той се задоволи да промърмори, че нещата не вървели чак толкова зле и че вероятно съм щял да се измъкна жив…
След тези разнообразни сеанси се бях превърнал в нещо между супермен и специалист от командосите. Това не ми пречеше да мисля, че всички тези юначаги напразно бяха положили толкова усилия, тъй като ме бяха подготвили да издържа на всички познати видове агресии, докато аз рискувах да попадна на напълно неизвестни методи.
В резултат хората, които ме изпращаха на гибел, оставаха с чиста съвест, а аз трябваше твърдо да вярвам, че ще победя, тъй като бях най-силният! Истината беше, че аз не си правех илюзии, но се пазех от подобни признания.
След всички тези неприятности истинско удоволствие беше, че най-накрая отново срещнах скъпия ми Пантозер, качвайки се на борда на Хелион, космическия кораб, който трябваше да ме отведе на местоназначението.
Наложи се да изслушам последните напътствия на Тортобаг, който не се решаваше да ме пусне, да приема със сериозно изражение едно съобщение от нашия президент, в което ми се напомняше, че „в ръцете си съм държал съдбата на Конфедерацията и че с мислите си той щял да бъде редом с мен през цялото време на изпълнението на задачата…“ Направо да се просълзиш! Облакътен на масата в трапезарията на Хелион, аз най-сетне можах да се поотпусна малко. Бяхме напуснали Калапол.
— Да ги вземат мътните! — изругах аз. — Знаеш ли, братко, не можеш да си представиш какво ме накараха да изтърпя! Да се отвратиш завинаги от занаята. Най-лошото е, че си задавам въпроса, дали всичко това ще послужи за нещо, защото в случай че тази планета от Хидрата е обетована, то никой не знае какво представляват жителите й и на какво са способни!
— Кампъл имаше много угрижен вид — отбеляза Пантозер, поглеждайки ме изкосо. — Дали работата е толкова сериозна, колкото той смята?
— Бих могъл да ти кажа само, че не ми е много ясна. До този момент, естествено, не е имало нападения нито срещу наши кораби, нито срещу която и да е планета от Конфедерацията. И все пак не е приятно да знаем, че в Галактиката съществува звезда, за която нямаме никакви сведения! Човек би могъл да си помисли най-лошото…
— Би било смешно, ако открием там само няколко непознати, особено миролюбиви животни, подходящи за зоопарка!
— Бога ми, би било най-доброто, което може да ми се случи! Познаваш ме, не съм страхливец… Но съжалявам, че приех тази мисия! Известно ти е, че сражението с познат враг е нищо. Справяме се. Това са рисковете на професията. Но сега е съвсем друго, хвърлям се в абсолютна мъгла.
— Разбирам… Във всеки случай ще положа максимум усилия капсулата да остане незабелязана, а в случай на неприятност ще бъде достатъчно да ми изпратиш кодирано съобщение, за да се върна.
— Благодаря ти, знам, че мога да разчитам на теб…
След тези думи пресуших чашата и бързо легнах. Няколко часа сън щяха да ми се отразят добре.
Глава II
Пантозер наистина е чудесен тип! През целия полет ме обграждаше с внимание и поддържаше духа ми бодър, щом усетеше, че вече не издържам. Помагаше ми и при тренировките, защото все още опознавах моя мини инвентар.