Възползвах се най-пълноценно от кулинарните възможности на борда, защото вероятно по време на целия престой щеше да ми се наложи да се задоволявам с хранителни концентрати, а в това нямаше нищо привлекателно.
Накратко, след едно безпрепятствено пътуване ние достигнахме сектора, където трябваше да се намира прословутата комета. В началото радарите ни не успяха да я уловят. Нещата започваха зле!
Но след като описахме няколко кръгови орбити, нашата блуждаеща звезда благоволи да се появи. Не беше нещо забележително. Ядрото й имаше среден размер, а опашката й едва се забелязваше. Намирахме се твърде далеч от звезда 2928 и затова считахме, че звездопланът ни все още не трябваше да бъде забелязан.
Пантозер ми обеща да стои наблизо толкова дълго, колкото се наложи. Всъщност моята капсула притежаваше твърде малък обсег на действие и с нея не бих могъл да достигна до никоя планета от Конфедерацията.
В това отношение поне нямах проблеми — приятел като него нямаше да ме изостави!
И така, беше настъпил моментът да се кача в моята лека машинка.
При дадената скорост на кометата щяха да ми бъдат необходими 5 дни, за да достигна целта си — достатъчно време да поразмишлявам на спокойствие и да ме заболи стомах…
Сбогуването ни беше кратко. Пантозер произнесе тържествено словото, предназначено да ми донесе щастие, аз му махнах с ръка и се вмъкнах в тясното помещение.
Малко след това капсулата вече се намираше зад блестящото ядро на кометата, която идеално ни прикриваше.
В далечината „Хелион“ се превърна в нищожна точка, която скоро се изгуби сред звездите на Хидрата.
По време на полета нямах много работа. Няколко корекции на траекторията, наблюдение на уредите, т.е. познатата ежедневна дейност.
Затова пък, колкото повече се приближавах, с все по-голямо желание наблюдавах звездата и планетата, кръжаща около нея. Звездата беше от тип „К“ с температура от порядъка на 4000°. Интересната планета се намираше на подходящо разстояние, за да не е нито много топла, нито много студена. Следователно тя можеше да има обитатели. Това само потвърждаваше наблюденията на Алнипос.
На петия ден имах възможността да я наблюдавам в подробности. Нейната атмосфера образуваше лек синкав пръстен по периферията й и ясно се виждаха къдравите очертания на облаците. Успях да установя, че тя притежаваше огромни морета. Континентите й не бяха с големи размери. Всъщност те представляваха обширни острови, твърде приближени едни до други.
Една последна проверка на траекторията ми потвърди, че всичко беше нормално. Кометата ми щеше да профучи ниско над атмосферата.
В последните минути на полета се уверих, че тази планета беше покрита със зелена растителност, но не забелязах големи градове, нито следа от интелигентни същества.
Вече две неща не съвпадаха с доклада на Алнипос. Никакъв екран не смущаваше работата на моите уреди и бях уверен, че съществуваше растителност.
Пуснах няколко примамки в момента, когато капсулата ми се отдели от прикритието на ядрото — предполагаемите наблюдатели биха ги възприели като метеоритен дъжд. След това машината ми пикира към повърхността. Едва в последния момент включих радарите и инфрачервения наблюдател, но въпреки това успях да се приземя при добри условия върху склона на един скалист хълм.
Първата ми грижа, след като се приземих, беше да намеря скривалище за капсулата. Имах късмет. На петдесетина метра зееше пещера. Нито много голяма, нито много тясна. След няколко секунди планиране успях да вкарам машината си там. Запалих една инфрачервена лампа, за да бъда сигурен, че не смущавам никого, и видях само скали и стичащата се по тях вода.
Въздъхнах с облекчение, нещата не вървяха толкова зле.
След това трябваше да направя обичайните изследвания, за да разбера дали местните условия бяха подходящи за моя тип обмяна на веществата.
Резултатите потвърдиха наблюденията ми. Планетата носеше характеристиките на клас 1, следователно можеше да приюти всички класически форми на живот, чиято основа беше органичната материя. Някои микроби и местни вируси бяха патогенни, но с моя изолиращ скафандър аз от нищо не се страхувах, да не говорим за достойния за рекорд имунитет, с който ме бяха въоръжили.
Сега оставаше да узная дали в сектора съществуваха разумни същества и да заловя някое от тях, за да го подложа на изследване с моя психосондьор, който щеше да ме научи на неговия език. След това, съобразявайки се с външния му вид, щях да се опитам да заприличам на него, така че да остана незабелязан.