Ева-Лота не обича да я гледат по този начин — като нещо досадно. Тя е свикнала лицата на хората да светват, когато я поглеждат. И не иска човекът да отмине, преди тя да му е дала да разбере, че е любезен човек и би желала да се отнасят с нея като с такъв.
— Простете, колко е часът? — пита тя любезно, само за да каже нещо и защото — е, защото те всъщност са възпитани хора, макар и сблъскали се случайно сред храстите.
Мъжът се сепва и спира неохотно.
Отначало той сякаш няма намерение да отговори на въпроса й, после все пак поглежда часовника си и измърморва неясно:
— Два без петнадесет.
После продължава пътя си. Ева-Лота гледа след него. Тя забелязва, че от джоба на панталона му виси някаква хартия, от джоба на тъмнозеления му габардинен панталон.
После той изчезва. Но на пътя остава да се белее някаква смачкана хартия. Изпуснал я е в бързината. Ева-Лота я вдига и чете любопитно. „Полица“ пише най-отгоре. Аха, значи така изглеждат полиците, ха-ха-ха! Нима си заслужава да се прави такъв театър заради този къс хартия?
После се чува трясък, такъв ужасяващ трясък, че Ева-Лота се снишава от ужас. Тя всъщност не се страхува от бурята. Но сега, тъкмо сега, тук извън града, съвсем сама в прерията! Внезапно всичко е станало толкова странно. Между храстите е толкова тъмно. И дори във въздуха витае нещо непознато, нещо, което вещае нещастие. Ах, ако можеше сега да си е в къщи! Трябва да бърза, да бърза с всички сили!
Но първо да вземе Великия Мумрих! Един рицар на Бялата роза изпълнява дълга си, пък ако ще и сърцето му да бие чак в гърлото. До камъка остават само няколко крачки. Само да свършат храстите.
Ева-Лота тича…
Отначало от устните й се изтръгва само тих стон. Тя стои съвсем тихо и гледа и скимти едва чуто. Може би, о, може би това е само някакъв лош сън. Може би там, до камъка не лежи никой — сгърчен на две.
После вдига ръце пред лицето си, завърта се и тича, а от гърлото й излизат ужасни странни звуци. Тя тича, макар че краката й треперят и едва я държат. Не чува гръмотевицата и не усеща дъжда, който се излива от небето, не усеща лешниковите клони, които я удрят в лицето. Тича, както се тича насън, за да се избави от незнайната беда, която я преследва. Пресича прерията. През моста. По познатите улици, които внезапно са опустели под пороя.
У дома! У дома! Най-сетне! Тя блъсва градинската врата. Там, в пекарницата е баща й. В бялата престилка на пекарите. Стои край своите тави. Той е едър и спокоен както винаги, и човек цял става в брашно дори само да се приближи до него. Татко си е все същия, дори когато светът се е променил толкова страшно, дори когато става невъзможно да се живее в него. Ева-Лота се мята диво в ръцете му, притиска се в него, обвива ръце около врата му, здраво, много здраво, заравя обляното си в сълзи лице в рамото му и хленчи тихо:
— Татко! Помогни ми! Старият Грен…
— Миличко, миличко, какво му е на стария Грен?
И още по-тихо, почти задавено, тя прошепва:
— Той лежи там, в прерията — мъртъв.
Осма глава
Нима това беше същият сънен, спокоен, тих град? Не, съвсем не. Само за час всичко се бе променило. Целият град жужеше като пчелен кошер, полицейски коли хвърчаха насам-натам, телефони звъняха, хората говореха оживено и гадаеха, и се чудеха, и се вълнуваха, и питаха полицая Бьорк дали е истина, че вече са заловили убиеца. Те клатеха загрижено глава и въздишаха: „Да, да, как можа да му се случи това на бедния стар Грен…“. Или: „Да, да, то и без това за него се говореха разни неща… нищо чудно… И все пак… ужасна история!“.
Големи групи любопитни хора потеглиха към общинската ливада. Цялата околност на чифлика междувременно беше заградена от полицията. Никой не можеше да мине оттам. С изненадваща бързина националната полиция беше изпратила хората си на местопроизшествието. Разследването беше в разгара си. Фотографираше се всичко, претърсваше се всеки метър земя, всяко наблюдение влизаше в протокола. Имаше ли следи от убиеца, следи от стъпките му или други някакви следи? Не, никакви! Дори и да беше имало, бурният дъжд бе заличил всичко. Не бе открито нищо, дори захвърлен фас. Съдебният лекар, който бе натоварен със съдебномедицинската експертиза на трупа, установи, че Грен е бил умъртвен с изстрел в гърба. Портфейлът и часовникът бяха намерени у него. Явно не беше убийство с цел грабеж.