Затова той каза:
— Хайде, Кале. Затварям работилницата. Старият да казва каквото ще.
— Ще посмееш ли наистина? — попита Кале, който познаваше гнева на обущаря.
Андерс изсумтя презрително.
Естествено, че ще посмее. Трябваше само да обясни по някакъв начин на евентуалните клиенти защо посред бял ден магазинът е затворен. Той взе молив и написа на къс хартия:
ЗАТВОРЕНО ПОРАДИ УБИЙСТВО
После закачи бележката на вратата на работилницата с кабарче и заключи.
— Ти не си добре — заяви Кале като прочете съдържанието на съобщението. — Не би могъл да оставиш такава бележка!
— Защо да не мога? — попита колебливо Андерс. Наклони глава и се замисли. Може би все пак Кале имаше право. Кой знае как щяха да разберат бележката му. Той я скъса, върна се в работилницата и написа нова. Закачи я на вратата и тръгна, без повече да му мисли. Кале последва своя шеф.
Скоро след това пристигна госпожа Магнусон от отсрещната къща. Тя искаше да си вземе обувките, които беше оставила за нови подметки. Госпожа Магнусон спря и прочете с ококорени от учудване очи:
ПОРАДИ ПОДХОДЯЩОТО ВРЕМЕ ТАЗИ РАБОТИЛНИЦА ДНЕС ЩЕ ОСТАНЕ ЗАТВОРЕНА
Госпожа Магнусон поклати глава. Той поначало рядко биваше трезв, този обущар, но този път наистина беше препил. „Подходящо време“ — ама че работа.
Андерс крачеше към прерията. Кале го следваше крайно неохотно. Той нямаше ни най-малко желание да ходи там. Но Андерс беше убеден, че полицията вече чака нетърпеливо помощта на Кале. Обикновено Андерс се подиграваше на Кале заради неговите детективски мечти, но сега съвсем забрави това, защото наистина имаше спешен криминален случай. Сега той си спомни забележителните успехи на Кале от предишната година. Неоспорима заслуга на Кале беше залавянето на тримата крадци на скъпоценности. Да, Кале беше забележителен детектив и Андерс охотно признаваше това негово превъзходство. Той беше убеден, че и полицията мисли така.
— Нали разбираш, те би трябвало да се радват да те имат на разположение — рече той. — Ти ще разгадаеш случая докато успеят да се обърнат. А аз ще съм ти помощник.
Кале се намираше в трудна ситуация. Той не искаше да признае на Андерс, че владее до съвършенство само разкриването на измислени престъпления и че всъщност изпитва истински ужас да си има работа с истинско убийство. Той влачеше крака все по-бавно, тъй че Андерс го подкани нетърпеливо:
— Побързай! Всяка секунда е скъпоценна в такива случаи. Ти самият би трябвало да знаеш това най-добре!
— Ах, струва ми се, че е по-добре да оставим полицията да свърши тази работа сама — рече Кале, за да се измъкне от неудобното положение.
— Ти ли казваш това? — извика Андерс възмутен. — След като толкова добре знаеш как могат да объркат всичко! Нали все това казваш. Недей да се правиш на важен и тръгвай.
Той хвана за ръката противящия се велик детектив и го повлече след себе си. Накрая те все пак стигнаха заградения район.
— Хей — почуди се Андерс, — знаеш ли какво става тук?
— Не, какво толкова?
— Великия Мумрих е ограден! Ако червените искат да го вземат, ще трябва да пробият полицейската верига.
Кале кимна замислено. Великия Мумрих беше преживял какво ли не, но за пръв път се намираше под полицейска закрила.
Полицаят Бьорк патрулираше край заграждението и Андерс тръгна право към него. Той повлече Кале след себе си и го побутна към Бьорк тъй, както някое куче донася хвърления предмет и после чака похвала.
— Чичо Бьорк, Кале е тук — рече той, изпълнен с очакване.