— Виждам — отвърна чичо Бьорк. — И какво иска Кале?
— Пуснете го да мине, за да огледа местопрестъплението — настоя Андерс.
Но чичо Бьорк поклати глава. Изглеждаше напълно сериозен.
— Вървете си оттук, момчета — рече той. — Вървете си у дома. Благодарете на Бога, че сте още толкова малки и нищо не разбирате от тези неща.
Кале се изчерви. Той разбираше това много добре. Разбираше, че тук не беше мястото на великия детектив с изсечените черти на лицето и големите приказки. Само да можеше да обясни това и на Андерс!
— Типично — рече с огорчение Андерс, докато се връщаха унило към града. — Дори да си разкрил всяко едно престъпление още от времето, когато Каин убил Авел, полицията никога няма да повярва, че частният детектив е способен да свърши това.
Кале още трепереше от неудобство. Самият той много пъти беше приказвал такива неща. Той искаше с цялото си сърце Андерс да смени темата. Но Андерс продължи:
— Рано или късно полицията ще оплете конците. Моля те, обещай ми, че тогава няма да поемеш случая, докато не дойдат да те молят на колене за това!
Кале обеща с готовност. Наоколо се бяха събрали малки групи мълчаливи хора. Те стояха и гледаха към храстите, където работеха експертите, за да разгадаят една драма, която беше коствала човешки живот. Днес в прерията беше забележително тихо. Кале се чувстваше потиснат. Накрая дори Андерс беше обзет от мрачното настроение. Може би все пак чичо Бьорк имаше право. Това тук наистина не беше за Кале, колкото и обигран детектив да беше той. Те вървяха мрачно към града.
Сикстен, Бенка и Йонте също се връщаха от прерията. Точно както предвиждаше Андерс, днес те си бяха взели отпуск от Войната на розите и прекараха много щастливи часове на въртележката и стрелбището. Но преди малко ужасната вест стигна и там и увеселителният парк бързо се опразни. Сикстен и Бенка също се втурнаха към прерията — само за да установят, че ще е по-добре да си вървят у дома. Тъкмо като взеха това решение, те срещнаха Андерс и Кале.
Днес белите и червените не бяха в настроение да враждуват. Те се върнаха заедно в града, размишлявайки за смъртта повече, отколкото през целия си досегашен живот. И много съчувстваха на Ева-Лота.
— Жал ми е за нея, честна дума — рече Сикстен. — Казаха, че нервите й били напълно съсипани. Само лежала и плачела.
Това порази Андерс повече от всички други ужасии. Той запреглъща като риба на сухо. Нали вината за това, че Ева-Лота лежи в къщи и плаче, беше негова.
— Май трябва да се погрижим за нея — обади се той накрая, — да й изпратим цвете или нещо такова…
Останалите се втренчиха в него, сякаш не вярваха на ушите си. Нима положението беше наистина толкова сериозно? Да праща цветя на едно момиче — той сигурно беше убеден, че Ева-Лота по някаква причина е обречена. Но колкото повече размишляваха върху предложението му, толкова по-благородно им се виждаше то. Ева-Лота трябваше да получи цветя, тя заслужаваше това.
Дълбоко развълнуван, Сикстен отиде вкъщи и открадна едно от червените мушката на майка си. Понесли саксията в ръце, момчетата потеглиха към дъщерята на пекаря.
Ева-Лота спеше и не биваше да бъде безпокоена. Но майка й взе мушкатото и го постави до леглото й, до главата, така че да съзре подаръка като се събуди.
Това не беше последният подарък, който щеше да получи Ева-Лота за участието си в тази драма.
Девета глава
Те седяха на верандата и чакаха, любезният криминален комисар, старши полицаят Бьорк и един следовател. Комисарят твърдеше, че било важно малкото момиче да не се разстрои от разпита. Във всеки случай да не се разстрои още повече. Затова било добре да присъства полицаят Бьорк от местния полицейски участък, който познаваше момичето. И за да заприлича целият разпит на малък приятелски разговор, той трябваше да се проведе в дома й, на слънчевата веранда, а не в участъка. Чуждата обстановка винаги притеснява децата, знаеше комисарят от опит. Свидетелските показания на момичето трябваше да бъдат записани на магнетофон, за да не го безпокоят повторно. След като разкажеше всичко, което знаеше, тя можеше спокойно да го забрави. Да забрави колко зло има на този свят. Така мислеше комисарят.
И ето че сега те седяха там и чакаха Ева-Лота. Беше рано сутринта и тя явно още не бе съвсем готова. През това време госпожа Лизандер донесе силно кафе и прясно опечени сладки. А те наистина имаха нужда от подсилване, бедните полицаи, които бяха работили цялата нощ, без да хапнат нищо и без да спят. Беше прекрасна утрин. Въздухът беше свеж и ясен след вчерашната буря. Розите в градината на пекаря изглеждаха като току-що окъпани, а синигерите и сипките цвърчаха бодро в старото ябълково дърво. На верандата ухаеше на кафе. Беше толкова приятно и уютно там. Човек не би повярвал, че тези трима господа, които седяха, похапваха и пиеха кафе, са полицаи на служба, които разследват убийство. В такава прекрасна лятна утрин не беше възможно да си представиш, че съществуват подобни неща.