Комисарят простена тихо.
— Но нали ви казах, че това не беше нищо повече от един малък лист хартия — повтори Ева-Лота, за да го утеши.
Тогава комисарят взе ръката й и й обясни бавно и ясно, че полицата е изключително важен лист хартия, с който се потвърждава, че си заел пари от някого и че си длъжен да върнеш тези заети пари. А това се потвърждава като се подпишеш с името си под полицата. Човекът, който бе убил Грен, го е направил, защото не е имал пари да върне заема. Той беше убил хладнокръвно един човек, за да получи обратно полиците си, за които Ева-Лота твърдеше, че са съвсем маловажни. А името му е било написано на листа, който е изпуснал на пътеката. Сега Ева-Лота разбира ли, че е важно да си спомни какво е направила с полицата?
Ева-Лота разбра и наистина се помъчи много. Спомняше си как стои там с полицата в ръка. Помнеше, че точно тогава тресна страшна гръмотевица. Но повече не си спомняше. О, тя разбира се си спомняше за ужаса след това. Но за полицата нямаше никакъв спомен. Разочарована, тя призна безсилието си на комисаря.
— А не прочете ли случайно името, което беше написано там? — попита комисарят.
— Не, не се сетих — отвърна Ева-Лота.
Комисарят въздъхна. Но той си каза, че работата на един полицай не би могла да бъде толкова лесна. Все пак разпитът на момичето изясни много неща. Човек не би могъл да очаква, че на всичкото отгоре ще му кажат и името на убиеца.
Преди да продължи разговора с Ева-Лота, той нареди по телефона да се претърси всеки сантиметър от общинската ливада. Мястото на убийството вече беше проучено много сериозно, но един лист хартия можеше да бъде отвян много надалеч. А полицата трябваше да бъде намерена.
Накрая Ева-Лота разказа как е открила мъртвия Грен. Тя преглъщаше непрекъснато и говореше съвсем тихо. А баща й покри лице с ръцете си, за да не гледа уплашения израз в очите й.
Но ето че мъчението съвсем скоро щеше да свърши. Комисарят имаше само още няколко въпроса. Ева-Лота твърдеше, че не е възможно убиецът да е от този град, иначе непременно би го познала. Ето защо комисарят я попита:
— Мислиш ли, че ще го разпознаеш, ако го видиш още веднъж?
— Да — изрече Ева-Лота бавно, — сред хиляди бих го разпознала.
— И ти никога преди това не си го виждала?
— Не — кимна Ева-Лота. После се поколеба за миг, сетне добави: — Всъщност донякъде…
Комисарят ококори очи. Този разпит беше пълен с изненади.
— Какво искаш да кажеш с това „донякъде“?
— Виждала съм вече панталоните му — изрече тя крайно неохотно.
— Я обясни по-ясно!
Ева-Лота обърна глава настрани:
— Трябва ли?
— Знаеш, че трябва. Къде, значи, висяха тези панталони?
— Те не висяха — обясни Ева-Лота. — Те се подаваха под един транспарант. Убиецът беше облечен с тях.
Комисарят посегна бързо към парчето сладкиш, което беше останало в подноса. Чувстваше, че има нужда от подсилване. Освен това се усъмни, че Ева-Лота действително е толкова сериозна, колкото изглеждаше в началото. Не започваше ли да си измисля.
— И така — поднови той разпита, — значи панталоните на убиеца се показваха под един транспарант. Чий транспарант?
— На Грен, естествено.
— А ти? Ти къде беше?
— Аз бях отвън на стълбата. Бяхме заедно с Кале. Понеделник вечерта след девет часа.
Комисарят нямаше деца и в този миг беше благодарен за това.
— Какво, за бога, сте правили в понеделник вечерта на стълбата на Грен? — запита той. И понеже междувременно беше понаучил това-онова, добави: — Ах, да, разбирам. Това е било пак заради някой Велик Мумрих, който сте преследвали.
Ева-Лота го погледна почти презрително.
— Господин комисар, вие да не си мислите, че Великите Мумрихи растат по дърветата? Има само един Велик Мумрих… сега и завинаги… Амин.
После тя разказа за нощния поход по покрива на Грен. Горкият пекар заклати угрижено глава, докато слушаше. А хората твърдяха, че било по-спокойно да имаш момиче…
— Откъде знаеш, че панталонът, който си видяла, принадлежи на убиеца? — попита комисаря.
— Не знаех това — отвърна спокойно Ева-Лота. — Ако го знаех, щях да вляза и да го арестувам.
— Но нима не каза точно това — възрази ядосано комисарят.
— Не, това съобразих по-късно — заяви Ева-Лота. — Нали чух как се карат там вътре в стаята заради тази полица и как оня със зелените панталони каза: „Ще се срещнем в сряда на обичайното място! И донесете полицата ми!“. Е, съобразете сам, с колко тъмнозелени габардинени панталони би могъл да се срещне Грен точно в сряда?