Червените направиха всичко, което беше по силите им. Промъкваха се на върховете на пръстите си по дългия коридор, който се простираше през целия първи етаж. Взираха се внимателно във всяка стая. Дебнеха пред вратите, скрити зад тапетите. И знаеха, че където и да се намира предводителят на Белите рози, той добре съзнава ужасната опасност, която го грози. Беше сам срещу трима, които потръпваха от желание да го заловят. Да плениш предводителя на противника беше кулминацията на Войната на розите. Обаче белият предводител се беше скрил добре. Колкото и да душеха наоколо, червените не намериха дори косъмче от него. Докато внезапно Сикстен не чу тихо скърцане над главата си.
— Горе на покрива е — прошепна той.
Оттук нататък събитията се развиха с мълниеносна бързина. Андерс наистина беше завзел тавана и ето че сега в пълна бойна готовност и с най-смразяващи звуци предупреждаваше всеки, който още не си е направил завещанието, да не се доближава до него. Но нищо не помогна. Сикстен, необичайно едър и силен за възрастта си, тръгна напред, Бенка и Йонте помагаха при нужда и скоро Андерс, мятайки се диво, бе отведен надолу по стълбата, към неизвестността на пленничеството.
Кале и Ева-Лота го окуражаваха през затворената врата:
— Сос кок о рор о щощ е дод оей дод е мом и щощ е тот е сос поп а сос и мом! — крещяха те.
„Скоро ще дойдем и ще те спасим!“ — така се превеждаха виковете им на тайния език на Белите рози. Нямаше по-добър начин да се раздразнят червените. Те отдавна се опитваха да разкрият тайната на този език, който белите владееха до съвършенство и можеха да говорят толкова невероятно бързо, че на непосветените той звучеше като празно бръщолевене. Нито Сикстен, нито Бенка или пък Йонте бяха виждали нещо написано на този език. Иначе едва ли щяха да имат трудности да го разгадаят. Всяка съгласна се удвояваше с по едно „о“ помежду двете. Така например Кале се превръщаше в Кок а лол е, а Андерс в А нон дод е рор сос.
Ева-Лота беше наследила този език, тъй наречения разбойнически език, от баща си. Пекарят съвсем случайно спомена една вечер, че той и приятелите му в младостта си говорели по този начин, когато не искали никой да разбере какво казват. Бащата на Ева-Лота бе донякъде изненадан от дивото въодушевление на дъщеря си от разбойническия език. Той не беше забелязвал у нея такова вълнение, когато ставаше въпрос за неправилните глаголи и други граматически тънкости. Все пак той се упражнява цяла вечер с нея и на другия ден тя вече можеше да предаде новото си умение на Кале и Андерс.
Да се изтръгне от белите ключа към техния таен език беше една от военните цели на червените. Друга, още по-важна цел, беше да си възвърнат Великия Мумрих. Велик Мумрих беше внушителното име на един доста незначителен предмет. Това беше просто един камък със странна форма, който веднъж Бенка намери. С малко въображение можеше да се каже, че камъкът има формата на човек, на дребен замислен човек, седнал като някакъв Буда и загледан в пъпа си. Червените рози веднага го обявиха за свой специален талисман и му приписаха множество изключителни качества.
Не беше нужно много време, докато Белите рози стигнат до извода, че е техен висш дълг да притежават Великия Мумрих. Последваха кървави битки. Звучи невероятно, че на един малък камък може да бъде дадено такова стратегическо значение. Но защо Червените рози да не обичат също тъй много своя Велик Мумрих, както например шотландците престола, на който коронясвали владетелите си, а когато белите им го отмъкнат по коварен начин, да изпаднат в същото отчаяние, както шотландците, когато англичаните пренесли престола в Уестминстърското абатство? Тъжна истина беше, че белите в момента притежаваха Великия Мумрих и го криеха на неизвестно място. Естествено, най-лесно щеше да бъде да го скрият така, че никоя човешка сила да не може да го достигне. Но едно от странните правила, които действаха във Войната на розите, беше задължението онези, които в момента държат Великия Мумрих, да предоставят на противника някаква отправна точка за мястото, където се съхраняваше той. Това можеше да бъде план на положението, неясен и отчасти подвеждащ, или картинна загадка, надраскана на къс хартия. Този знак трябваше да бъде оставен в някоя тъмна нощ в пощенската кутия на врага, който после, употребявайки цялата си находчивост, трябваше да открие Великия Мумрих. Дали е скрит в някое празно гнездо на врани в бряста, който растеше в северния ъгъл на гробището или зад някоя покривна греда в склада за дърва на майстора обущар Бенгтсон?