— Превеждам роман от Лев Толстой. С какво чудно майсторство умее той с няколко думи да даде ярка картина от нашата природа! Но да се преведат тези описания, е извънредно трудно. Вземете например този откъс. Как да го преведа на калистянски, та и жителите на Калисто да почувствуват пейзажа тъй, както го чувствуваме ние? „В гората беше почти горещо, не полъхваше ветрец. Брезата, цяла отрупана със зелени лепкави листа, не потрепваше, а изпод ланшната шума, надигайки я, се подаваха зелената, първата трева и някакви лилави цветчета. Пръснати тук-там из брезовата гора, дребните смърчове с грубата си вечна зеленина неприятно напомняха за зимата.“ Какво да правя, когато те не знаят какво е бреза, смърч и зима?
— Да! — само това можа да му отговори Синяев. — А как се справяте с това затруднение?
— На Земята не взехме под внимание, че твърде много думи са непреводими на калистянски. Изходът е един. Сега правя чернови превод, а когато стигнем на Калисто и вече по-добре науча калистянски, ще го редактирам. Тогава Бияинин ще е овладял руския и ще можем да съставим руско-калистянски речник.
— А по-късно ще може да конструираме електронна машина-преводач — рече Синяев. — Все пак пълно покриване на текстовете няма да постигнем. Вие знаете ли — добави той, като променяше темата на разговора, — че Диегон е болен?
— Зная, но той скоро ще оздравее.
— Какво му е?
Широков сви рамене.
— Калистяните свеждат всички болести до разстройства на централната нервна система. И това, разбира се, е правилно. Но техните диагнози ми се струват някак еднообразни.
— С какво го лекува Сийнг?
— С почивка — отговори Широков. — С изкуствен сън. И у нас на Земята прилагат това средство, но не тъй често, както калистяните. При тях то е универсално.
— Значи, Диегон спи?
— Да, вече два дни.
— Исках да ви кажа, че и аз не се чувствувам съвсем добре.
— Трудно ви е да се движите? — бързо попита Широков.
— Да, някаква слабост. А как познахте?
— И аз имам чувството, че съм отмалял. Като че ли всичко е станало по-тежко от преди.
— И собственото ми тяло като че ли е натежало. Може би са увеличили ускорението.
— Не ми се вярва. Трябва да поговоря със Сийнг.
Синяев взе от масата една книга и я премери на ръка.
— Явно, че е по-тежка — каза той.
Някой почука на вратата.
— Влезте! — каза Широков по калистянски.
В каютата влезе Ниянийнг.
— Да не би да преча? — попита той с присъщата си вежливост.
— Ни най-малко — отговори Широков. — Седнете и вземете участие в нашия разговор.
Калистянинът премести едно кресло и седна.
— Току-що говорехме, че всички предмети на кораба сякаш са станали по-тежки — каза Синяев.
— И така е всъщност — отговори инженерът.
— Ускорението ли е увеличено?
— Не, то си е същото. Но вече летим със скорост над сто и деветдесет хиляди километра в секунда и следователно…17
— Ах, да! — възкликна Синяев. — Аз съвсем забравих за скоростта.
Широков го погледна въпросително.
— На звездолета дават своите отражения законите за относителността, по-конкретно увеличението на масата при скорости, близки до скоростта на светлината.
— Съвсем вярно — потвърди Ниянийнг. — Както корабът, така и всичко, което се намира на него, сега е приблизително едно цяло и тридесет и пет стотни пъти по-тежко, отколкото при старта. Когато достигнем скорост двеста и седемдесет хиляди километра в секунда, масата ще се увеличи точно два и половина пъти, а при максималната скорост на кораба, която, както ви е известно, е двеста седемдесет и осем хиляди километра в секунда, масата ще се увеличи две цяло и седемдесет и седем стотни пъти.18
— Такова тегло — каза Широков — може да се отрази вредно върху здравето на екипажа.
— От нашата наука е установено, че постепенното увеличаване на теглото до два и половина пъти не е вредно за човека — отговори му Ниянийнг. — Диегон довежда скоростта до двеста седемдесет и осем хиляди, а теглото, както казах, до две цяло и седемдесет и седем. Това вече не е безвредно, но ние взимаме мерки.
— Какви? — попита Широков.
17
Читателят не бива да забравя, че мерките за тежина, разстояние, време и т.н. на Калисто са съвсем други в сравнение с нашите. За по-голяма яснота авторът „превежда“ всички фрази на калистяните, отнасящи се за мерките.
18
Увеличението на масата, причинено от скоростта на тялото, е следствие от общата теория за относителността и е потвърдено с опит. Зависимостта на масата от скоростта се изразява с формулата
M = M0/√(1-V2/c2),
която дава видим резултат само при скорости, близки до скоростта на светлината. Когато скоростта на тялото V е равна на скоростта на светлината (c), масата (M) става безкрайна.