Станцията за междупланетна свръзка беше една малка сграда, над която се извисяваха огромни металически концентрични пръстени. Линг знаеше, че на станцията на Калисто винаги има дежурен.
Той изпрати биениета и след четиридесет минути получи отговор.
Отговорът бе такъв, какъвто Линг очакваше. Помощта можеше да дойде едва след сто и осемдесет часа.
Това значеше, че Синиян и Виенион са обречени на смърт.
На станцията не намериха никакви инструменти, с които да си проправят път през гората. Линг и Ресиин взеха чантата с медикаменти, продукти и малка подвижна биениета и като се уговориха с Калисто за часа на следващата свръзка, полетяха обратно. Скоро се присъединиха към другарите си.
До вечерта извървяха още пет километра. Когато се стъмни, настаниха се да почиват. Бяха капнали от умора, но за спане и дума не можеше да става. През всичкото време трябваше да бъдат готови да отблъскват нападенията на хищниците и гигантските птици.
Щом Релиос изгря, тръгнаха на път.
Беше извънредно трудно да се върви, а още повече и с носилки. Повалени дървета, храсталаци и преплетени лиани на всяка крачка им препречваха пътя. Трябваше да ги заобикалят, а понякога да се връщат назад и да търсят нов път. До вечерта извървяха още седем километра. Приблизително толкова оставаха и до станцията.
Ако не беше Ресиин и неговите медикаменти, щяха съвсем да капнат от умора, особено Диени. Три пъти на ден лекарят на звездолета им даваше да гълтат някакви черни таблетки. Таблетките нямаха никакъв вкус, но добре подкрепяха силите и прогонваха съня.
Втората нощ в гората на случайно намерената широка поляна Линг не беше с тях. Той отлетя на станцията, за да следи сипналите на излетелия от Калисто звездолет.
Те все се надяваха, че по някакъв начин помощта ще дойде навреме.
Състоянието на ранените се влошаваше. За Ресиин беше ясно, че краят им е близък.
Нощта преваляше. При екватора на планетата разсъмването настъпваше бързо.
Ревът и воят на кетирите призори вече не се чуваха. Птиците не се появяваха. Шест бяха убили през нощта.
На Сетито калистяните не се разделяха със своите кию-диели21. Това оръжие беше сигурна защита срещу птиците, но дали ще е ефикасно и срещу гигантските кетири, още не беше проверено. Досега нито един от тези зверове не бе нападал пътниците.
През нощта Линг няколко пъти говори с другарите си по биениетосвръзката. Той им съобщи, че екипажът от идващия им на помощ кораб е довел ускорението до максимално възможната граница, но въпреки това най-рано на следващия ден призори ще може да кацне на Сетито.
— Напразно рискуват — каза Ресиин. — И без това ще бъде късно.
Преди да се зазори, стана още по-студено.
През нощта от предпазливост не запалиха огън, но сега, когато хищниците и птиците вече не се появяваха и не се чуваха, Вииниин, който в отсъствието на Линг оглавяваше групата, им разреши да накладат огън.
Сухи клони имаше колкото искаш и скоро на поляната весело затрептяха пламъци.
— Никога не съм предполагала, че ще ми се случи да се грея на накладен огън — каза Диени. — За такъв огън само съм чела в книгите.
— Скоро ще долети Линг — каза Вииниин. — И ще тръгнем в последния преход.
— Още не е сигурно дали ще е последен — обади се Ресиин. — Кой знае каква е гората пред нас.
Чу се мелодично бръмчене. Екранът на портативната биениета заблещука със синкава светлина. Появи се умалено, но съвсем ясно лицето на Линг. Всички веднага забелязаха, че командирът им е много развълнуван.
— Приятели! — каза той и гласът му звучеше възбудено и радостно. — Току-що говорих с Диегон!
Неочаквано спасение
Трудно е да си представим ефекта, предизвикан от това съобщение.
— С кой Диегон? — едновременно възкликнаха и тримата.
На Диени за миг се стори, че Линг говори за баща й.
— С командира на междузвездния кораб, с кой друг! — радостно отговори Линг. — Те летят към нас!
— Летят към нас?!
— Приближават се към Сетито. Диегон каза, че са уловили съобщението ни за катастрофата и са насочили звездолета си към Сетито. Чакайте там. Трябва да давам пеленг на Диегон.
— Далече ли са? — попита Ресиин, но екранът угасна и той не получи отговор.
21
Кию-диели — изкуствена светкавица. Кию-диели е калистянско ръчно оръжие, нещо като нашите пистолети.