— Изглежда, че са съвсем близо — каза Вииниин, — щом работата е стигнала до пеленг.
— Но, тогава, значи… — започна Диени.
— Да! — звънна гласът на Ресиин. — Да, Диени! Виенион и Синиян няма да умрат. На кораба на Диегон сигурно има медикаменти за даване на помощ при всички възможни случаи. Но дали ще долетят навреме? Ще успеят ли?
— Ще успеят — уверено каза Вииниин. — Помня много добре описанието на кораба на Диегон. Предавателната му станция е с много малка мощност. По онова време техниката на биениетосвръзката едва налучкваше пътя на междупланетните предавания. Екипажът на кораба може да приема биениети, но сам не може да ги изпраща надалече. Щом Линг е разговарял с Диегон, значи, звездолетът е съвсем наблизо.
Умората от безсънната нощ изведнаж изчезна. С нетърпение очакваха следващото съобщение на Линг. Ядосваха се, че не могат да слушат как дава пеленг на космическия кораб. Портативната им биениета имаше тясно ограничен диапазон.
Виенион и Синиян продължаваха да спят и още не знаеха каква радост изпълва сърцата на другарите им, не знаеха, че спасението им е близо.
Вече се разсъмваше. Облаците, които с плътна пелена застилаха небето, просветляваха и започнаха да се разпръсват. На изток се виждаше ясна светлосиня ивица, предвещаваща безоблачен ден. Поривистият вятър, който духа цяла нощ, почти утихна и в гората цареше пълна тишина. Дългоочакваното съобщение най-сетне дойде. Заблещука екранът и на него се появи лицето на Линг.
— Звездолетът на Диегон — каза той — се намира в атмосферата на Сетито. Лети направо към станцията, точно по пеленга. Гледайте на запад.
Бързо се съмваше, след миг на хоризонта щеше да се появи дискът на Релиос, но западната страна на небето, над върхарите на гората, бе още съвсем тъмна.
Дълбоко развълнувани, тримата калистяни чакаха появата на легендарния кораб. Единадесет години22 цялото население на Калисто мислеше и говореше за него, за дванадесетте смелчаци, които за пръв път в историята дръзнаха да напуснат планетната система на Релиос и да се насочат към съседна звезда, за да търсят живот. Единадесет години калистяните очакваха завръщането им и ето те се връщат, връщат се като спасители на изпаднали в беда другари.
Прекрасен завършък на подвига им!
Далече-далече над облаците се появи светлина. Отначало изглеждаше като точка и ако не я очакваха, нямаше да я забележат, после почна бързо да се приближава и да става все по-ярка. Кръглото светло петно се движеше точно към поляната.
— Звездолетът лети над облаците — каза Вииниин. — Прожекторът му ги осветлява отгоре.
Дълъг прав лъч ослепително блесна и се плъзна по земята. Космическият кораб се беше спуснал под облаците.
В този миг лъчите на изгряващия Релиос докоснаха небето над гората. Веднага стана съвсем светло и калистяните видяха как из облаците изплава и заблестя бялото кълбо.
Външният му вид им бе добре познат от безбройните описания, рисунки и снимки. Ярко осветен от Релиос, звездолетът летеше точно към тях, като постепенно се снишаваше. Прожекторът му угасна.
Чуха силен, стремително приближаващ се шум, сякаш свирепа буря внезапно се разрази над гората.
След минута ураганният вятър връхлетя върху поляната.
Повалени на земята, калистяните не успяха да видят как гигантският кораб прелетя над тях. Когато се изправиха, разлюлялата се гора шумеше вече далече на изток.
Още зашеметени от падането, те веднага се сетиха за ранените, които лежаха на земята, и се спуснаха към тях.
— Сега вече няма да умрете, мили приятели — говореше Ресиин, като внимателно махаше листата, полепили се по лицата на спящите.
Диени вдигна съборената биениета и я огледа.
— В ред е — успокоена, каза девойката.
— Добре, че не се повреди — обади се Вииниин, който тревожно я разглеждаше. — Линг веднага ще ни съобщи, щом корабът кацне.
Той още не беше довършил думата си и се чу мелодичното бръмчене на сигнала. Появи се лицето на Линг.
— Звездолетът кацна на километър от станцията — каза той. — Ей сега ще отлетя при него. Не напускайте поляната. Скоро ще бъдем при вас.
— Дано да е по-скоро! — въздъхна Ресиин, щом екранът загасна.
Сега, когато помощта беше тъй близко, все му се струваше, че тя ще закъснее. Той се взираше тревожно в лицата на ранените.