Той нищо не отговори на въпроса на Линг, а му зададе нов въпрос:
— Какво допринасят експедициите ви до съседните планети?
— Всяка планета се развива по свой път и изучаването на тези пътища е благородна задача. Така по-лесно ще разберем пътя, по който се е развивала нашата планета. Този въпрос още не е напълно изяснен.
Линг, Ресиин, Вииниин и Диени след първото им напълно обяснимо и естествено учудване с нищо не проявяваха любопитството си към хората на Земята. Отношенията им веднага станаха сърдечни. На Широков му мина през ума, че деликатността не е присъща само на екипажа на звездолета, а е обща черта в характера на калистяните, придобита от комунистическия строй на живота им. Нахалното любопитство им беше чуждо.
„А Диени — спомни си той — така настойчиво ме разглеждаше в гората. Значи, жените на Калисто са по-любопитни от мъжете.“
Но той тутакси отхвърли този извод. За държането на Диени имаше някаква особена причина.
Широков бе вече свикнал калистяните винаги напълно откровено да изказват мислите си. Надяваше се, че и Диени ще му отговори със същата откровеност и реши да я попита при първия удобен случай.
Стигнаха до хълма и се спряха в подножието на стълбата.
От двете страни на входа имаше статуи — по-точно два барелефа, изсечени върху кръглите колони в началото на стълбата. Колоните бяха високи около три метра.
Широков и Синяев знаеха, че скулптурата е най-разпространеното изкуство на Калисто.
— Отдавна ли са поставени тук? — попита Диегон.
— Преди пет години.
— Вие били ли сте на Сетито по-рано? — попита Широков.
— Два пъти — отговори Диегон. — Но статуите, както и пръстените — той кимна с глава към покрива — тогава още ги нямаше.
— Какво се помещаваше тогава в тази сграда?
— Нищо. Беше просто място за почивка на екипажите.
Синяев внимателно разглеждаше барелефите. Каменните черти на един от калистяните му се сториха познати. Той се взря по-внимателно.
— Това като че ли сте вие? — обърна се той към Миенион.
— Познахте — отвърна инженерът. — Наистина съм аз. Бях един от четиримата от екипажа на звездолета, долетял пръв на тази планета. Кой е скулпторът? — обърна се той към Линг.
Линг произнесе едно име. Разбира се, то бе съвсем непознато за Широков и Синяев, но личеше, че е добре известно на калистяните.
— Виж ти! — рече Миенион. — Не знаех, че съм удостоен с такава чест.
— Не се знае кой е удостоеният — каза Диени, — дали вие или скулпторът.
Миенион се усмихна.
— Твърде високо ме поставяте — каза той.
— Надали може да бъдете поставен на по-високо, отколкото сте — възрази му Диени.
— Хайде да вдигаме ранените. — На Миенион не му се искаше да говорят повече на тази тема.
„Интересно, дали у калистяните се е запазило чувството за тщеславие? — помисли си Широков. — Общественият строй на живота им сякаш не е добра почва за развитието на такова чувство.“
Диегон нежно погледна внучката си.
— Ентусиастка! — каза той. — И вие би трябвало да отлетите на Земята.23
Диени нищо не му отговори.
Девойката все повече и повече се харесваше на Широков.
С нещо недоловимо тя му напомняше неговата годеница, която бе умряла, преди да му стане жена.
Внимателно понесоха нагоре по стълбата Синиян и Виенион. Те все още спяха, лицата им бяха неподвижни и безучастни.
След носилките се изкачиха и другите.
Стълбата свършваше пред самата врата. Наистина в първия момент Широков и Синяев не видяха никаква врата. Стената беше гладка като на всички други места. Но Линг натисна едно едва забележимо бутонче и част от стената се раздвижи, дръпна се малко назад и се издигна. Образува се проход, не по-широк от половин метър. Носилките от клони не можеха да минат през тази врата. Калистяните внесоха ранените на ръце. След тях влезе и Сийнг.
— Защо вратата е толкова тясна? — попита Широков.
— За да се запазим от летящите животни — отговори Вииниин. — На Сетито ги има много. Птицата може да връхлети върху вратата и случайно да натисне бутончето. Нали не идваме тук често.
— Внимание! — чу се гласът на Диени. — Гисели!
Всички бързо се обърнаха.
От гората към хълма се приближаваха огромни крилати същества. Бяха най-малко петнадесет.
23
В калистянския език няма местоимения. Калистяните, каквито сродници и да са, се обръщат един към друг без „вие“ или „ти“. Авторът употребява местоимението „вие“ за улесняване при изложението.