Щом кацна на кълбото, той бързо свали крилата си и прегърна един след друг хората от Земята.
Беше облечен в черен комбинезон с черна кожа на яката и маншетите.
В първия миг появата на тази странна, цялата в черно фигура смая Широков и Синяев. Сякаш герой от детска приказка, някакъв вълшебен „дявол“ беше долетял до тях. После се вгледаха в младото му приветливо лице; то им направи приятно впечатление.
Другите двама бяха облечени в обикновените за калистянските звездоплаватели сиви комбинезони с червена кожа на яката и маншетите.
— Много се зарадвахме — каза Гесиян, — като научихме, че корабът на Диегон се е завърнал и с него са долетели двама души от Миени. Поздравявам ви, скъпи гости! — Той се обърна към Диегон и като го прегръщаше, каза: — Вие сигурно знаете техния език. Преведете им моите думи.
— Те ви разбраха — отговори му Диегон.
— Разбрахме ви — каза Широков. — И ви благодарим за топлото приветствие.
— През време на полета нашите гости добре усвоиха калистянския език — обясни Миенион.
— Ами вие?
— Само Бияинин. Техният език е много труден за нас.
И другите двама от екипажа на свой ред прегърнаха хората от Земята. Единият от тях — Миесин — също беше млад лекар като командира им. Другият, значително по-стар, се оказа жена.
— Казвам се Сети рече тя. — Аз съм виенити на Синиян.
Калистянската дума „виенити“ значеше „другарка“ и се употребяваше в смисъл на „съпруга“, но същевременно означаваше и дружба между жени. Когато дружеха мъж и жена, те се наричаха „виести“, тъй се наричаха и мъжете приятели.25
— Позволете ми да ви разгледам добре — каза Гесиян.
Той сложи ръце върху раменете на Широков и усмихнат го гледаше в лицето.
— На колко сте години, Гесиян? — попита го Широков.
— На четиринадесет.
— Двадесет и осем по нашему. Ние сме почти връстници.
— Чудесно — каза Гесиян. — Имаме повече основания да бъдем приятели.
Сийнг и Ресиин дойдоха при него.
— Да, да! — разбърза се Гесиян. — Да идем при ранените. Искам да ги видя. — Той пак се обърна към хората от Земята и спря върху тях внимателен поглед. — Много леко сте облечени — каза той със съвсем друг, професионален тон.
— За нас тук е достатъчно топло — отговори му Широков.
— Така, значи! — Гесиян свъси вежди. — Каква е средната температура на вашата планета?
Синяев му отговори.
— На какво разстояние е планетата ви от Миени?
Като получи отговор и на този въпрос, Гесиян се обърна към Сийнг.
— Вие, струва ми се, имахте намерение да отлетите направо на Калисто? — попита той.
— Да.
— Добре! После ще видим. Хайде, Сийнг.
Четиримата лекари си сложиха крилата и отлетяха към станцията.
Това беше първият намек, че отиването на земните хора на Калисто съвсем не е така просто, както мислеха. Но в този момент Широков и Синяев още не подозираха нищо тревожно.
След час Сийнг и Миесин се върнаха на звездолета.
— Как са ранените? — попита Диегон.
— С тях всичко е наред — отговори му Сийнг. — Зрението им обаче ще можем да възвърнем едва на Калисто.
— Гесиян при тях ли е?
— Да. Говори с Калисто. — Сийнг погледна Широков, който стоеше наблизо. Широков забеляза странното изражение на лицето на калистянския си приятел. Стори му се, че Сийнг е развълнуван и огорчен от нещо.
— Гесиян за нас ли говори с Калисто? — направо го попита Широков, като го гледаше в очите.
— Да. Искам да поговоря с вас — обърна се Сийнг към Диегон.
И те влязоха в звездолета.
Това беше втори намек, който вече будеше тревога.
И ето сега, няколко часа след долитането на Гесияновия кораб, Диегон вече трети път намеква за нещо неприятно, както личеше по всичко.
Какво ли се е случило?
Те с нетърпение чакаха Сийнг.
Лекарят на звездолета излезе горе при тях явно разстроен.
Седна до Широков и дълго мълча.
— Вижте какво, Петя — каза той най-сетне, — смятат ме за добър лекар, ала съвсем не е така.