Сийнг и Гесиян постоянно се консултираха с учените от Калисто (на Кетио имаше няколко биениетостанции) и заставиха гостите от Земята да изпълняват подробно разработена програма за постепенна тренировка, която трябваше да ги приучи към калистянското „слънце“. Петдесетте дни се оказаха малко и екипажът на кораба безропотно остана на Кетио още един месец.
Широков и Синяев безпрекословно изпълняваха указанията на лекарите и търпеливо чакаха края на тази скучна процедура. Измъчваше ги мисълта, че заради тях страдат и приятелите им.
— Не бива да рискуваме — отговаряше Сийнг на молбите им да се ускори подготовката. — Иначе, като отлетите на Калисто, ще трябва веднага да я напуснете.
На молбите им Гесиян нищо не отговаряше и само въсеше вежди. Нещо не му харесваше; личеше, че някаква мисъл го тревожи.
Веднаж Широков направо попита младия калистянин, с когото вече го свързваше сърдечна дружба, какво го безпокои.
— Не се тревожа само аз — отговори му Гесиян. — И Сийнг се тревожи, но той умее по-добре от мене да скрива тревогата си. Не сме доволни от състоянието на вашия организъм. Нещо не е в ред. Изглежда, че между Релиос и Миени разликата не е само в количеството на топлината. За съжаление обаче ние знаем твърде малко за вашето слънце.
— Поговорете с Георгий — каза Широков. — Той добре познава Миени.
— Сега няма смисъл. Ще имаме такъв разговор, но чак на Калисто. Необходими ни са астрономи, които добре да познават особеностите на Релиос и да могат да определят в какво се състои разликата между него и Миени.
— Нали тук е Виениян?
— Науката не стои на едно място. За единадесетте години Виениян е изостанал в своята специалност, както и Сийнг — в медицината. Те самите знаят това. Нали искаха да ви заведат на Калисто без подготовка. Въпреки всичко не бива да допуснем вашият полет да остане безрезултатен. На всяка цена трябва да бъдете на Калисто.
— Готови сме да рискуваме.
— И ние. Това е необходимо за науката. Обаче трябва да направим всичко, за да намалим риска.
Много скучни се сториха на двамата земни хора и на калистяните тези три месеца.
Оказваше своето влияние сравнително близката вече цел — планетата Калисто.
Вечер тя блестеше ниско над хоризонта — привличаше, тревожеше и вълнуваше.
Колко бавно вървеше времето!
Трите месеца почти неотлъчно прекараха на звездолета. Огромните кетири и хищните гисели на Сетито бяха по-малко опасни от дивите обитатели на Кетио.
— Между тях е разпространено миенкоядството — каза веднаж Диегон. — Нужно е много време, за да ги отучим от тази привичка.26
— Давали ли са жертви калистяните? — попита Широков.
— Да, давали са — неохотно му отговори Диегон.
— И какво предприеха калистяните?
— Станаха по-предпазливи.
По-късно се изясни, че калистяните никога, нито веднаж, не са употребили оръжие. Те виждаха в жителите на Кетио хора също като тях самите. Упорито и търпеливо се стремяха да спечелят дружбата на туземците, като ги снабдяваха с предмети от първа необходимост в неограничено количество. Рано или късно това трябваше да даде резултати. Засега резултатите почти не се забелязваха, но не биваше да се забравя, че калистяните бяха дошли на Кетио сравнително отскоро. Те разбираха, че прибързаността в едно такова сложно начинание няма да доведе до нищо добро и своя план за цивилизоване на обитателите на Кетио щяха да провеждат в продължение на много години. Но срокът все пак беше нищожен в сравнение с времето, което би било необходимо, за да се измине този път без намесата на калистяните!
— Когато преодолеем последните остатъци от недоверие и спечелим дружбата им, работата ще тръгне много по-бързо — каза Гесиян.
Широков и Синяев няколко пъти виждаха кетияни. На тълпи от по сто-двеста души те идваха при кълбото, очевидно очаквайки подаръци. От звездолета никак не се страхуваха — знаеха, че екипажът няма да им причини нищо лошо.