Узнаха, че Калисто е твърде гореща планета. По земно измерване средната температура на повърхността й е петдесет и пет градуса. Планетата е отдалечена от „слънцето“ си три пъти повече, отколкото Земята от своето, и „годината“ й е равна почти на две земни години. Ексцентрицитетът4 на Калисто е много малък — 0,0022, тоест планетата се движи по орбита, която почти не се различава от окръжност.
Това обстоятелство без съмнение допринася за постоянния й климат. Още по-голямо влияние оказва малкият ъгъл на наклон на оста й към плоскостта на еклиптиката. Той е само три градуса и двадесет минути.5
Това означаваше, че в родината на звездоплавателите не съществува смяна на годишните времена. На Калисто винаги е едно и също годишно време в зависимост от географската ширина на мястото.
По размери Калисто е почти равна на Земята. Диаметърът й е 12 900 земни километра и следователно само със 143 километра е по-дълъг от земния. И ускорението на силата на тежестта е почти като на Земята и се равнява на 10 м/сек2.
От многото книги, които се намираха на кораба, можеше да се види, че на планетата има богата растителност, която, общо взето, приличаше на растителността в тропическия пояс на Земята, само че бе червено-оранжева, както и трябваше да се очаква при такъв горещ климат. Но както на Земята се срещат червено-оранжеви растения, тъй и на Калисто имаше зелени растения (в умерения пояс) и дори светлосини (в полярните области).
Растителността на Калисто се отличава с малката си височина. Там няма дървета като секвоята, но дори няма и такива като палмата или високите ели. Средната височина на растенията не превишава четири-пет метра.
Животинският свят на Калисто е много разнообразен. Безброй живи същества обитават сушата, водата и въздуха. Цветните рисунки, които изобразяваха обитателите на планетата, изпълваха четири дебели албума.
Лебедев, Матисен и Линиел по цели дни прекарваха над тези книги.
Рибите и птиците поразително напомняха съответните обитатели на Земята. Това не учуди биолозите. Водата и въздухът на Калисто бяха същите като на Земята и природата бе създала именно такива същества, чиито телесни форми най-добре са приспособени за живот във въздушната и водната среда. Но „подобни“ не значи „точно същите“. Линиел, специалист по ихтиология, не намери нито една риба, която да може да се класифицира по земната класификация. Рибите само приличаха на земните. Това бяха риби и птици на Калисто, а не на Земята.
Най-голямо различие се забелязваше сред гръбначните животни. Между тях се срещаха много видове, които сякаш нямаха нищо общо със земните. Животните с дълга козина бяха рядкост. Такова беше едно малко животинче, което приличаше на много дълга лисица, и друго чудновато животно с яркочервена козина и шест крака, подобно на гущер, ала грамадно колкото хипопотам.
Най-голям интерес у всички предизвикаха снимките и рисунките на населените пунктове в Калисто. На планетата имаше много градове, разположени предимно по бреговете на моретата и океаните. Всички бяха големи и гъсто населени. Нещо подобно на села или малки градчета учените не видяха нито в книгите, нито по картите. Дали наистина нямаше села и малки градчета, или калистяните не смятаха за нужно да ги показват?…
Архитектурата на сградите напомняше архитектурата на древен Египет, но бе много-много по-разнообразна. Плоски покриви, украсени със статуи, просторни тераси и дълги, спускащи се към водата стълби бяха най-често срещаната украса на домовете.
Своеобразен вид придаваха на сградите много широките и високи прозорци, които нямаха нито рамки, нито стъкла. Обитателите на сградите не знаеха какво е студ. Нямаше и врати, които да се затварят. Заместваха ги меки завеси, най-различни по цвят.
Малко вероятно беше всички домове в Калисто да са дворци, но в албума нямаше по-скромни жилища.
Градовете тънеха сред гъста „зеленина“ (жълта, червена и оранжева).
Превозните средства бяха най-разнообразни — сухопътни, водни и въздушни. Летателните апарати, такива, каквито имаше на звездолета, се употребяваха от всички жители на Калисто. По снимките често се виждаха летящи фигури на калистяни. Реактивни самолети и огромни „дирижабли“ допълваха въздушния транспорт. Железопътни линии изобщо нямаше, но затова пък имаше извънредно много видове коли, нещо като автомобили.
4
Ексцентрицитет — отношението на разстоянието между фокусите към дължината на голямата ос от елипсата. Ексцентрицитетът на Земята е 0,01673.