— Не бива така да се вълнувате, господин Матисен — каза с усмивка Козловски. — Той и без това ще си получи заслуженото.
Шведът дишаше тежко. Широките му гърди бурно се повдигаха. Цял трепереше от гняв.
— Мерзавец! — повтори той.
— Арестуван сте, мистър Невинс — каза Черепанов. — Моля да ме последвате.
„О’Кели“ мълчаливо се подчини. На бузата му пламтеше тъмночервено петно. Той стана, дълго, втренчено изгледа Матисен и излезе.
— Всичко се свърши много по-просто, отколкото предполагах — каза Козловски. — Очаквах, че той упорито ще поддържа лъжата си. В такъв случай щеше да се наложи Семьон Борисович да ми помогне да го разобличим.
— Аз познавам много добре Чарлз О’Кели — поясни Щерн.
— Значи, вие още от самото му пристигане сте знаели, че той не е О’Кели? — учудено попита Куприянов.
— Да, знаех — отговори неохотно астрономът.
— Всичко завърши щастливо — каза Лемарж. — Ще разрешите ли да пратя тази дописка във Франция?
— Разбира се! — отговори Козловски. — За това ви и поканих.
— Ала вие сигурен ли сте, че освен тоя Невинс няма и други? — загрижено попита професор Линиел.
— Не, засега още не съм сигурен.
— Разрешете ми да ви благодаря — каза Матисен, като стана и му протегна ръка. — Корабът и екипажът му трябва да бъдат в безопасност — това е въпрос на чест за учените от целия свят.
— И ние мислим така. — Козловски силно стисна ръката на шведския учен. — За охраната на гостите ще бъде направено всичко, което е по силите ни.
Чужденците излязоха. В палатката останаха Артемиев, Куприянов, Щерн и Лао Сен.
— Откъде научихте, че той се казва Невинс? — попита Куприянов.
— Не беше толкова трудно — отговори Козловски, — след като вече възникна подозрението, че той не е онзи, за когото се представя. Впрочем този Невинс е агент на едно чуждо разузнаване — агент от голям мащаб. Не им е досвидяло да го пратят. Според тях случаят заслужава. Много по-трудно беше да установим, че истинският О’Кели не е напускал Америка. Но както виждате…
Куприянов поклати глава.
— Хитро скроено — каза той.
— Вие смятате, че е хитро скроено? — Козловски учудено погледна професора. — Аз имам съвсем друго впечатление. Струва ми се, че съвсем не е хитро, а дори е наивно. Трябвало е да предположат, че все някой от експедицията на Академията на науките непременно ще познава един такъв голям учен като Чарлз О’Кели. Невинс е вървял, към сигурен провал.
— Той много прилича на истинския О’Кели — забеляза Щерн.
— Прилича, вярно е! — Козловски цял се обърна към стария академик. — Ако бяха имали време да го подготвят както трябва за ролята на астронома — тогава друго нещо. Нима вие нямаше да откриете измамата още след първия научен разговор с този човек?
Щерн нищо не отговори.
— Как може да се обясни изпращането при нас на този Невинс под името О’Кели? — обърна се секретарят на обкома към Артемиев, когато останаха сами в палатката.
— Може да се правят различни предположения — отговори му полковникът. — Те или са подценили нашата бдителност, което впрочем често се случва, или…
Той замълча и замислено погледна някъде над главата на събеседника си, към ъгъла на палатката.
— Или… — тихо повтори той.
Лицето му стана каменно неподвижно.
Тази тревожна мисъл минаваше през ума му вече много пъти. Току-виж, че излезе вярна. В Москва споделяха подозренията му. Но ако е така — борбата не е завършена. Тя едва сега започва!
Артемиев не се чувствуваше сам. Зад него невидимо стоеше мощна сила, винаги готова да му се притече на помощ. Той бе на челния пост, на най-трудния участък в тази борба, борбата на силите на мира и прогреса срещу тъмните сили на реакцията и мракобесието.
Около звездолета и екипажа му започваше схватка на живот и смърт.
Първата победа не радваше Артемиев; напротив, леката победа го тревожеше. Зад нея той предугаждаше хитро скроен и коварен замисъл на опитен враг.
Борбата продължаваше.
„Моля ви, никого не пускайте там“
Професор Аверин вече виждаше, че химическата наука на Земята ще се обогати много, като се запознае с химията на Калисто. Умението на калистяните да синтезират органични съединения бе на високо равнище. Те можеха да получават много хранителни вещества синтетично от неорганични съединения. Това разкриваше пред науката на Земята примамливи пътища. Но още по-голямо значение имаше фактът, че великата тайна на фотосинтезата у растенията вече не беше за тях тайна.6
6
Фотосинтезата е процес, при който зелените части на растенията под действието на слънчевата светлина поглъщат въглероден двуокис, а отделят кислород, Според К. А. Тимирязев „тайната на зеления лист е една от най-великите тайни на Земята“.