В звездолета имаше отлично обзаведена химическа лаборатория и Аверин по цели дни прекарваше там. С неизчерпаемо търпение той изучаваше непознатите му знаци на калистянските химически формули, като ги съпоставяше с аналогичните формули на земната химия, и крачка по крачка напредваше.
Сийнг, който освен лекар бе и висококвалифициран химик, с явно удоволствие му помагаше. Двамата учени извършиха стотици опити, като почнаха от най-простите; те веднага си показваха съответните формули и така изучаването на „химическия език“ вървеше много по-успешно от изучаването на говоримия. Само в редки случаи трябваше да прибягват до помощта на Широков.
Своеобразният „колоквиум“7 обикновено даваше добри резултати и двамата химици от ден на ден все по-добре се разбираха. Но все пак нямаше и не можеше да има пълно разбиране, защото науката на Калисто бе дотолкова изпреварила науката на Земята, че за да се използуват на практика знанията на калистяните, трябваше да се измине дълъг път за постепенното им усвояване, път, вече изминат от учените на Калисто.
Така беше не само с химията, но и с всички други науки. Уверени, че около Слънцето ще срещнат населена планета, звездоплавателите бяха донесли много научни материали. За да бъдат проучени тези материали, бе необходима дългогодишна упорита работа. Пред участниците в експедицията на Съветската академия на науките и пред многобройните чуждестранни учени, пристигнали в лагера, стоеше задачата: да се ориентират с помощта на калистяните в донесените от тях научни материали и по такъв начин да се създаде основа за по-нататъшната успешна работа, когато корабът на калистяните напусне Земята.
В „чуждестранния лагер“ се бяха събрали много учени почти от всички страни на света. На кораба обаче беше невъзможно да работят всички. Научният съвет реши изучаването на калистянските материали на кораба да се извършва от съветските учени и от Матисен и Линиел, а те всеки ден да докладват наученото пред съвета, в който участвуваха повече от седемдесет учени. Лао Сен, отлично владеещ много езици, старателно изучаваше калистянски и успоредно с това се зае, каквото научи, да го преподава на всички, които желаеха. Желаещи се събраха повече от тридесет души и на китайския лингвист предстоеше тежка задача.
В двата лагера от ранно утро до късна нощ кипеше работа.
Оптиката на звездолета особено много заинтересува Щерн и Синяев. Системата на телескопите бе съвсем различна от телескопните системи, познати на Земята. Доколкото можаха да разберат от обясненията на Виениян, оптиката на калистяните бе изградена на амплитудното усилване на светлинните вълни — съвсем нов принцип, непознат на земните оптици.
И по външния си вид телескопите никак не приличаха на земните. Нямаше я обичайната тръба. Проводници съединяваха обективите с някакъв много сложен уред, откъдето пак така по проводници образът се предаваше в лещата на окуляра. Увеличението на тези „телескопи“ превъзхождаше много пъти увеличението дори и на най-мощните земни.
Занимавайки се с въпросите на оптиката, Синяев съвсем случайно се натъкна на извънредно важен и интересен факт; трицветната теория на зрението8 била открита от учените на Калисто преди около двеста години (по земното изчисляване), тоест по същото време, когато на Земята тази теория е била формулирана от Ломоносов.
Това показва, че в някои отношения науката на двете планети, намиращи се така далеко една от друга, е вървяла по един и същ път и поне в миналото едновременно е правила своите открития.
Съобщението на Синяев предизвика оживена дискусия по въпроса защо сега науката на Калисто е напреднала толкова много. Какво я бе тласнало към такова бързо развитие?
— Според мен — каза на едно от събранията на учените академик Щерн — на Калисто не само науката, но и общественото устройство в миналото е било също като на Земята или поне подобно. Съществували са класи и науката е била подчинена на класовите интереси — и това също като у нас е забавяло развитието й. Калистяните навярно са променили обществения си строй и са създали условия за свободно творчество, за да могат най-широките маси от населението на планетата свободно да се занимават с наука. И ние виждаме какви резултати е дало освобождаването на мисълта от класовите окови.
8
Трицветната теория на зрението за пръв път е формулирана от Ломоносов през 1756 година. В ретината на окото има три вида възприемателни апарати-рецептори, всеки от които е чувствителен към един от трите основни цвята на спектъра — червения, зеления или синия.