— Искате да кажете, че на Калисто е абсолютен комунизъм? — иронично го попита един от чуждестранните учени.
— Чрез уста ваши глаголит истина — отговори му Щерн.
В сравнение с другите учени инженерите срещнаха на звездолета още по-големи трудности. Космическият кораб бе същинска техническа загадка. Най-голямата загадка безспорно представляваха двигателите и горивото, което даваше силата. Смирнов и Манаенко дойдоха до извода, че принципът им на действие е реактивен, но първоначалното предположение, че двигателите са атомни, ставаше все по-малко вероятно, колкото повече вникваха в устройството им.
— Ако са атомни — казваше професор Смирнов, — атомната техника на Калисто е толкова напреднала, че е станала съвсем различна от онази, която ние знаем и можем да си представим.
Манаенко и другите инженери бяха съгласни с него.
В долната част на кораба (онази, на която се беше приземил) се намираше неговото „сърце“ — там беше разположен някакъв много сложен агрегат, който смътно напомняше атомен реактор. Оттук по специални тръби (тях само условно можехме да наречем така) тайнствената „енергия“ постъпваше във всеки от двигателите и при възпламеняването й ставаха експлозии с чудовищна сила. Те следваха една след друга по петдесет и пет в секунда и създаваха страшно налягане, което тласкаше кораба в посока, противоположна на открития отвор на дюзите.
Като се пускаха в ход отделни двигатели, равномерно разположени по цялата повърхност на звездолета, той можеше да се движи във всяка посока.
Както вече се знаеше, корабът бе летял с ускорение, тоест с работещи двигатели, почти цяла година след старта и също толкова със забавяне. През всичкото това време стените на дюзите е трябвало да издържат колосално налягане и невъобразимо висока температура. Те бяха от същия метал, от който беше направен и корпусът на кораба.
Това беше сплав, която по здравина превъзхождаше всички видове броня, познати на Земята. Смирнов и Манаенко бързо се убедиха, че тяхното лекомислено намерение да отсекат едно „парченце“ беше предварително обречено на провал. Не само секачът, с който имаха намерение да си служат, но и всеки друг режещ или сечащ инструмент щеше да бъде безсилен срещу този метал, притежаващ при това абсолютна изотропност9.
Освен с твърдостта си, в сравнение с която дори „победитът“10 би ни се сторил мек, той се отличаваше и с изключителна огнеустойчивост. Температурата на топене на този метал при нормално налягане беше единадесет хиляди градуса, тоест надвишаваше повече от три пъти температурата на топене на най-огнеустойчивия материал на Земята — волфрама.
Според Аверин волфрамът непременно влизаше като съставна част в тази сплав.
Диегон обясни, че твърдостта и якостта на метала (на езика на Калисто се наричаше „киясиинд“) са такива, че само най-бързите метеорити, чиято скорост надминава сто километра в секунда, могат да пробият стените на звездолета, а на калистянските астрономи бе известно, че дори близо до Сириус метеоритите изключително рядко достигат такава скорост.
Калистяните с най-голяма готовност показваха и обясняваха всичко, което интересуваше земните учени. Те изобщо не се и опитваха да скрият от тях някакви тайни и колкото можеха, им помагаха да разберат устройството на двигателите и принципа им на работа. Дори в помещението на „атомния котел“ (наричаха го така, защото не намериха друго подходящо название), който бе най-важната част на звездолета, те свободно пускаха да влизат всички желаещи.
Дали това беше поради увереността им, че агрегатът не може да бъде повреден, или такава възможност дори не им минаваше през ум, но те никак не се страхуваха и се отнасяха към хората с най-голямо доверие.
Те сигурно добре разбираха, че ако „сърцето“ на кораба излезе от строя, губят възможността да се върнат в родината си. И въпреки това не само не възпрепятствуваха стремежа на Смирнов и Манаенко да научат как работи „сърцето“, но дори често по цели часове ги оставяха сами в помещението.
Тази детска доверчивост, достигаща от земна гледна точка до нехайство, много тревожеше полковник Артемиев и той често молеше Козловски да ограничи броя на лицата, които посещаваха кораба. Секретарят на обкома споделяше тревогата му.
10
Победит — сплав, която по твърдост не отстъпва на елмаза; в състава й влиза волфрам. Изобретена е в московския завод „В. Куйбишев“.