Когато корабът докоснал Земята и замрял неподвижно, членовете на екипажа се поздравявали с постигането на поставената цел. Всички били много щастливи.
Звездолетът се намирал на планета, подобна на тяхната, и тази планета била населена с разумни същества!
През „прозорците“ — екраните — калистяните наблюдавали пристигането на експедицията и построяването на лагера. Те разбрали много добре защо се прави всичко това: обитателите на планетата се готвят да ги посрещнат.
Светлинните разговори ги убедили, че ще могат да намерят общ език с населението на планетата.
Деветнадесетте денонощия, които трябвало да прекарат на кораба след кацането, им се сторили много дълги.11 Но трябвало да вземат проби от атмосферата и да уточнят какви болестотворни микроорганизми има в нея.
Сийнг, който също като другарите си проявявал голямо нетърпение, бързал, колкото можел. Установил, че съставът и плътността на атмосферата тук са също като на Калисто. Открил няколко микроба, неизвестни в тяхната родина, и намерил средство за имунизиране срещу тях. Сега вече калистяните могли да излязат от кораба без маски. Всички бактерии, които били известни на Сийнг, се оказали и в нашата атмосфера. Това откритие го зарадвало, защото в такъв случай нямало опасност те да пренесат зараза на населението тук. Той решил на първо време да не допуска в звездолета земния въздух и именно затова „дезинфекцирали“ кабината на подемника. Сийнг се надявал, че след време, когато по-добре изследва микроорганизмите на Земята, ще може да се мине и без тази неприятна процедура.
Първото появяване на хората близо до кораба развълнувало много калистяните. С жадно любопитство те разглеждали жителите на непознатата планета, които толкова приличали на тях самите, само че били бели. От желание да им дадат знак, че ги виждат, калистяните нарочно си послужили с апарата за вземане на проби от въздуха точно когато хората минавали оттам. Бияинин искал да излезе от кораба и да се покаже на жителите, толкова голямо било нетърпението му. Бил съгласен да се изложи дори на зараза, но Сийнг и Диегон не му позволили.
Петнадесети август (те, разбира се, не знаели, че е август и че е петнадесети) бил за тях също такъв празник, както и за хората. По техните изчисления този ден бил четиристотин тридесет и третият от 2392 година.
На Калисто, както и на Земята, времето за една пълна обиколка на планетата около централното й светило (Сириус) се смята за година. Но нейната орбита е по-дълга от орбитата на Земята, а и тя се движи по-бавно, затова там „годината“ се равнява почти на две земни години.
Годината на Калисто не се дели като земната на месеци. Това не е чудно, като си спомним, че там няма смяна на годишните времена. Калистяните не знаят какво е пролет, лято, есен и зима. В онази част на планетата, където са разположени материците, винаги е лято, много по-горещо от лятото при екватора на Земята. А на полюсите на Калисто винаги цари зима, но значително по-мека от зимата на земните полюси.
До заминаването от лагера оставаха три дни. Всички въпроси, свързани с преместването в Москва, бяха успешно съгласувани. Диегон сам предложи екипажът на кораба в пълен състав да напусне лагера.
Космическият кораб щеше да остане под охраната на войскови части.
Втора глава
В районната болница
Един часът през нощта.
Експресът Пекин — Москва току-що бе потеглил от една голяма гара и набирайки скорост, летеше напред. В едно двуместно купе на международния вагон до прозореца със спуснато перде седяха двама пътници. Единият бе възрастен китаец, другият, ако се съди по костюма и държането му — американец.
Разговаряха на английски.
— Какво друго можех да направя? — казваше американецът. — Не ми дадоха разрешение да посетя лагера. Не съм учен, нито съм журналист. Просто един любознателен човек. Искам да видя жителите от друга планета, марсианците… Много съм доволен, че успях да получа виза и че отивам в Москва. Може и марсианците да пристигнат там, а ако не дойдат, ще се постарая поне отдалеко да видя кораба.
— Професор Куприянов е разрешил екскурзии до звездолета — каза китаецът. — Трябва да заминете за град Курск, съветвам ви да бъдете там на петнадесети август.
11
Денонощието на Калисто, тоест времето за едно пълно завъртване на планетата около оста й, е двадесет и три часа и четиридесет минути — значи, само с двадесет минути по-късо от денонощието на земята.