— Вземете колата ми! — викна той, без да се спира.
Козловски позвъни направо в квартирата на първия секретар на золотухинския райком и той му обеща, че исканият кислород ще бъде изпратен колкото се може най-бързо.
Козловски остави слушалката и излезе от палатката.
С оранжеви отблясъци се разгаряше утринната заря. Небето бледнееше. Една след друга угасваха звездите. Настъпваше ден, изпълнен с тревоги, ден, който можеше да бъде последен от живота на учените на Калисто, извършили велик научен подвиг. Затова ли бяха летели единадесет години през бездната на вселената, та когато вече достигнаха целта си, победили пространството и времето, тук, на Земята, на осемдесет и три трилиона километра от родината, да ги сполети такъв печален и безсмислен край?…
Всичко се случи така внезапно, че мислите на Козловски се уплитаха и той не можеше да се застави спокойно да прецени случилото се.
Имаше ли някаква връзка между това внезапно отравяне и разобличаването на Ю Син-чжоу? Наистина ли калистяните са се отровили от своите продукти (това изглеждаше просто невероятно), или бяха отровени?…
В звездолета имаше огромен запас от най-различни продукти, предвидени за полет, дълъг повече от двадесет години. По-голяма част от продуктите бяха от растителен произход, затворени херметически в големи кутии, нещо подобно на земните консерви. Запасите се съхраняваха в шестнадесет склада, в които изкуствено се поддържаше ниска температура. Да са се развалили по пътя, нямаше как, а беше невъзможно да се предположи, че при екипирането на звездолета за космическия полет в него са поставили развалени продукти. Калистяните бяха разказвали, че полетът им бил подготвян почти две години (по земно пресмятане) и че в тази подготовка взимала участие цялата планета…
Мислите на Козловски внезапно се прекъснаха — той видя Артемиев. Полковникът трябваше да бъде при арестувания „журналист“, а вместо това вървеше из лагера и явно търсеше някого.
Щом видя секретаря на обкома, Артемиев дотича при него.
— Ю Син-чжоу го няма в лагера — каза той.
— Как така го няма?
— Няма го никъде! Всички палатки са претърсени…
— Къде може да се е дянал? Снощи го видях — прекъсна го Козловски. — Охраната няма да пусне никого да излезе от лагера през нощта.
— Питах дежурния офицер — каза, кой знае защо, шепнешком Артемиев. — Часовите видели, че някой с крила отлетял към звездолета.
— Кога е било това?
— Около три часа през нощта.
Козловски конвулсивно вкопчи пръстите си в рамото на полковника.
— Вертолет! — изхриптя той. — Колкото може по-бързо извикайте професор Смирнов.
Нима… Нима радиограмата въпреки всичко дойде твърде късно?…
Звездоплавателите са отровени… Ю Син-чжоу е на кораба… Там е само Виениян, той няма да може да му попречи…
Нима въпреки всички наши усилия злодейският замисъл ще успее?
В тази страшна минута Козловски обвиняваше за всичко само себе си.
„Ю Син-чжоу — проверен китайски комунист! Вън от всякакво подозрение!“
Не бяха взели поука от случая с О’Кели!
Докато отиваха към вертолета, Козловски разказа на Смирнов за радиограмата и за подозренията си.
— Ю Син-чжоу е използувал крилата. Той е знаел, че през нощта вертолетът няма да го отнесе без разрешение на кораба.
— Той добре познава вътрешното устройство на кораба — добави професорът.
— На всяка цена трябва да му попречим! — възкликна Артемиев.
— Ако не сме закъснели — прошепна Козловски тъй тихо, че само полковникът го чу.
Те почти тичаха.
— Кондратий Поликарпович току-що е бил при Куприянов — каза Смирнов. — Намерил в храната на звездоплавателите кристали от соли на циановодородна киселина.
Колкото и да бързаше, при тия думи Козловски неволно се спря.
— Та това е сигурна смърт!
— Пьотър Аркадиевич каза, че дозата е смъртоносна за човека. Но той смята, че има надежда.
— Не разбирам.
— Дозата е смъртоносна за човека — повтори Смирнов. — Но щом калистяните не са умрели досега, значи, организмът им не е толкова уязвим от тази отрова като нашия. Вие знаете, че Широков е специалист в областта на токсикологията12.
— Той надява ли се?