— Разбирам ви — каза Широков — и не се сърдя на „грешките“ ви.
„Какво ли мислят за нас дълбоко в душата си? — питаше се Широков, когато се връщаха с вертолета обратно в лагера. — Какво ли говорят за нас помежду си? Може би ни смятат за диваци и негодуват срещу злото, сторено им от земен човек? Тяхната любезност и приятелските чувства, които ни засвидетелствуват — всичко това може да е само маска на вежливост.“
Тези въпроси го измъчваха, но отговор засега не можеше да получи. С време всичко ще се изясни. Той искрено обикна тези чернокожи пришълци от друг свят и много го огорчаваше мисълта, че те не изпитват към хората същите чувства. В лагера всички вярваха в искреността на калистяните. Тяхната откровеност, явното желание да помогнат на учените да се ориентират в техниката на Калисто, пълното им доверие към хората, всичко това показваше, че имат братски чувства към своите домакини. Но Широков не го задоволяваха тези външни признаци на доброжелателство. Той искаше да знае съкровените мисли на калистяните. Защо? Не обичаше да си задава този въпрос.
Върнаха се в палатката, където участниците в съвещанието ги очакваха с нетърпение.
Миенион донесе книги с описание на калистянския апарат за заварка на метали и чертежите му.
Стана ясно, че за да се направи апаратът, трябва най-напред да се изготви сплавта, от която бе построен звездолетът, и да се намери начин да се получи от земни материали неизвестен досега газ. Калистянският апарат за заварка беше газов.
— Задача, която не може да се разреши за ден-два — каза един инженер от комисията. — Обаче не е неизпълнима. Не бива да се бавим. Когато отворим вратата, може да възникнат нови проблеми. Утре сутрин трябва да се върнем в Москва и да решим на кои заводи да възложим тази необикновена поръчка. Кой от калистяните ще ни бъде консултант? — обърна се той към Широков.
— Миенион и Ниянийнг — отговори Диегон.
— Ниянийнг — обясни Широков — е вторият инженер на кораба. Освен това той е химик.
— Ще ни е необходим преводач.
— Пьотър Аркадиевич е нужен тук — побърза да каже Куприянов.
Не му се щеше да пусне любимия си ученик. Намерението на Широков, което той дори пред себе си не искаше да признае, отдавна вече не беше тайна за професора. Далече от него това намерение можеше само да се затвърди. Той все се надяваше, че Широков ще се разколебае.
— Най-добре е с вас да замине Лежнев — каза Козловски.
Така и решиха. Утре Лежнев щеше да се върне в лагера заедно с Виениян и Сийнг.
— Не е лесно да се изготви сплав, която да издържа температура единадесет хиляди градуса — каза Неверов. — Ако не успеем да направим това, ще трябва да прибегнем до токове с висока честота. Тогава ще се оправим и с по-ниска температура.
— Вече казах, че това не е желателно — отговори Миенион. — Но ако не се намери друг изход, ще трябва да се помирим с това, че качеството на метала на вратата ще се влоши.
— Какво каза по едно време Миенион? — попита Куприянов, когато съвещанието свърши и останаха двамата с Широков. — Защо не преведохте думите му?
— Хомо хомини лупус ест13 — отговори Широков. — Такъв е смисълът на думите му. За съжаление той е напълно прав.
— Прав е, но не и по отношение на цялото човечество — рече Куприянов.
— Това му казах и аз и той се съгласи с мене.
Зелената планета
Тази вечер Широков дълго говори с Диегон. Те продължиха разговора, започнат в палатката на звездоплавателите, когато научиха за раняването на калистянския астроном.
Миенион, на когото забравиха да предадат молбата на Сийнг, нищо не скри от другарите си.
Широков най-внимателно следеше всяка дума на инженера. Страхуваше се, че той ще изложи неправилно причините за покушението. Така и стана. Тогава Широков започна да говори. Изнесе пред калистяните цяла лекция и се учуди колко добре му се удаде това. Звездоплавателите отлично разбраха всичко, каквото им разказа, и го обсипаха с въпроси. Разговорът за съвременния живот на Земята продължи до полунощ.
Преди да си легне, Широков излезе от палатката да поседи малко на чист въздух. След няколко минути при него дойде Диегон.
— Колко бързо и добре овладяхте нашия език! — каза той.