Дълбок сняг покриваше местата, където преди бяха опънати палатките. Заобиколен от високата ограда, бял като снега, космическият кораб изглеждаше още по-фантастичен и нереален, отколкото през лятото. Снежен калпак покриваше горната му част.
Една рота войници бързо разчисти площадка за вертолета и измете снега от „покрива“ на кораба. Участниците в експедицията и калистяните се настаниха в летището.
Предстоеше да бъде отворена вратата към помещението на атомния „котел“ и да се изясни доколко е повреден той от диверсията. От това зависеше по-нататъшната съдба на звездоплавателите и не беше чудно, че всички, които бяха участвували в събитията, свързани с пребиваването на кораба на Земята, искаха да присъствуват.
Един от тях за пръв път идваше на това историческо място, макар че името му беше тясно свързано с нещастието, сполетяло калистянския звездолет.
Това беше кореспондентът Ю Син-чжоу.
Двадесет и седем дни журналистът бе лежал в безсъзнание, но след като дойде на себе си, започна бързо да оздравява и след два месеца пристигна в Москва; там радостно го посрещнаха не само членовете на експедицията, но и калистяните, които знаеха всичко, случило се с него, и очакваха пристигането му.
С три месеца закъснение кореспондентът на агенция „Синхуа“ започна да изпълнява задълженията си.
Доктор Казимбеков не пусна сам своя пациент — пристигна в Москва заедно с него. Така неочаквано се осъществи мечтата му и той не само видя калистяните, но и името му влезе в историята на долетелия космически кораб.
Разкри се една интересна подробност, която показваше колко обмислено е действувал мнимият Ю Син-чжоу. Агенция „Синхуа“ редовно получавала от лагера радиограми от своя кореспондент и затова дори не подозирала, че се е случило нещо лошо.
И Серго Ебралидзе беше тук. Не можеше да не изпълнят желанието му да посети кораба. Без неговото стъкло може би щеше да се наложи да използуват токове с висока честота, а това би довело до нежелателни промени в качеството на метала. Калистяните бяха много благодарни на грузинския стъклодухач. Скромен и дори срамежлив, Ебралидзе никога не си беше представял, че неговото изобретение ще вдигне такъв шум и ще прослави името му по цял свят. Стъклото „Ебралидзе“ щеше да стане известно и на Калисто — такова стъкло там още нямаше. Златната звезда на Герой на социалистическия труд, която украси скромния костюм на Ебралидзе, беше за него неочаквано голяма награда.
В определения ден вертолетът пренесе всички на кълбото. Мнозина за пръв път влизаха в космическия кораб. Неговите помещения, своеобразните кръгли коридори и особено централният пост с чудните екрани предизвикаха най-искрен възторг и кореспондентите неуморно щракаха с апаратите си.
В най-тържествена обстановка, в присъствието на калистяните, на земни учени и журналисти Миенион, облечен в азбестов костюм, с маска на лицето, насочи към стената тесния, ослепително синкав пламък на апарата за заваряване.
Това беше велико тържество на техниката на Съветския съюз!
— Спомняте ли си как стояхме тогава пред тази врата? — обърна се Козловски към Смирнов.
— Никога няма да забравя оная нощ — отговори професорът.
Басовото бръмчене на апарата се сливаше със съскането на пламъка. Тесният процеп бавно пълзеше по метала. Миенион изрязваше малък кръгъл отвор, колкото да пъхне ръката си и да включи бутончето на механизма за отваряне на вратата.
Синкави искри като струите на водоскок безспирно излитаха изпод острието. Сенките на хората — синьо-черни фантастични силуети, се мятаха по стените и тавана. Всички бяха с тъмносини очила и въпреки това не можеха дълго да гледат непоносимо яркия пламък.
След пет минути Ниянийнг смени Миенион.
Болезнено беше за очите да се гледа пламъкът на волтовата дъга. Температурата на пламъка й достига четири хиляди градуса.14 Дори денем синкавата светлина на електрожените осветява значително пространство. Нощем блестящите им припламвания се виждат на няколко километра. А тук, в малкото помещение, между металните стени, които отразяваха светлината, гореше пламък, нажежен до единадесет хиляди градуса.
Но никой не искаше да излезе и едва когато Сийнг, поддържан от Куприянов, настоя да минат в другото помещение, всички освен двамата калистянски инженери отидоха в централния пост, където дочакаха да свърши рязането.
14
Като се постави волтовата дъга да гори в затворен съд под високо налягане (до 22 атмосфери), температурата може да се повиши до 6000 градуса.