Преди заминаването Козловски поговори с Миенион.
— Не пускайте никого на кораба, ако не го придружавам аз или професор Куприянов. Ако някой дойде, предайте го на дежурния офицер. Не забравяйте случая с „Ю Син-чжоу“.
— О, не! — отговори Миенион. — Няма да го забравим.
Решено бе звездоплавателите да прекарат на Земята до май. През това време щяха да се запознаят с живота в Съветския съюз и другите страни.
Москва те вече добре познаваха. Два месеца и половина живяха в нея и разгледаха всичко, каквото ги интересуваше. Театри, музеи, картинни галерии, научни институти и учебни заведения — всичко бяха разгледали.
Най-интересна за гостите се оказа Московската зоологическа градина. Те ходиха там няколко дни наред и с най-голям и напълно оправдан интерес разглеждаха никога невижданите от тях животни.
Преди да посетят за пръв път зоологическата градина, Куприянов предложи да съобщи в дирекцията й за визитата на калистяните, та през това време да не пускат други посетители.
— В градината има винаги много деца — каза той. — Няма да ви оставят на спокойствие.
Широков преведе думите му и добави:
— Нашите деца са много любопитни.
— Всички деца са любопитни — отговори Сийнг. — Това е тяхна естествена черта. Не лишавайте вашите деца от удоволствието им. Нека всичко да си бъде както винаги. Ние ще гледаме животните, а децата — нас.
Калистяните както и преди ходеха със сивите си комбинезони, но отдолу обличаха земно вълнено бельо. Бяха обути с бели бурки15, а на главите си носеха кожени калпаци. В това комбинирано калистянско-земно облекло те приличаха на летци. Като тръгнаха за зоологическата градина, под червените си яки вързаха пионерските връзки, подарени им при едно посещение на Московския пионерски дворец.
Новината за идването на калистяните светкавично се разпространи из цялата градина. От всички страни към тях се устремиха деца. За няколко минути гостите бяха плътно обкръжени и трябваше да се спрат. Сийнг се обърна към децата с кратка реч.
— Ние дойдохме тук — завърши той, — за да се запознаем с животните на Земята. У нас на Калисто няма такива. Покажете ни вашите животни.
Едва Широков успя да преведе думите му и калистяните се видяха откъснати един от друг и поведени на различни страни. Всеки бе заобиколен от орляк деца и мнозина възрастни, проявяващи в случая не по-малко любопитство.
Куприянов, Широков, Лебедев и Лао Сен, които придружаваха гостите, останаха сами.
— Ами какво ще правим сега? — каза Широков. — Ние с другаря Лао Сен не можем да се разкъсаме.
— Ще се справят и без вас — засмя се Лебедев.
Денят беше ясен и слънчев. Повечето животни се разхождаха във волиерите си. Навсякъде се виждаха групички деца и сред тях високите фигури на калистяните. Доколкото можеше да се съди отдалеч, те се разбираха отлично. Малките московчани прекрасно се справяха без преводач и разпалено, прекъсвайки се, разказваха на гостите какво е това или онова животно. Калистяните внимателно слушаха екскурзоводите си и сякаш ги разбираха. Черните им лица изразяваха пълно задоволство.
За месеците, прекарани на Земята, калистяните се бяха научили да разбират малко руски, но само Бияинин можеше да говори.
Широков отиде при Виениян, когото в това време децата убеждаваха не толкова с думи, колкото с жестове да се повози в количката с впрегнато магаренце, и го попита дали не се нуждае от услугите му.
— О, не! — усмихнат отговори астрономът. — Ние добре се разбираме.
За най-голяма радост на децата той няколко пъти се повози, взел на ръце пет-шест деца. Онези, които не можаха да се повозят с него, много завиждаха на щастливците.
И другите калистяни последваха примера на Виениян. До мястото, където се возеха, просто не можеше да се стигне. Сякаш тук се бяха събрали всички посетители на зоологическата градина. Куприянов попита касиерката дали е платено за возенето.
— Може ли такова нещо! — учуди се тя. — Ами нали е за калистяните! Те са наши гости.
Професорът се засмя и плати колкото трябваше.
Това съвсем не беше първият случай, в който звездоплавателите постъпваха съвсем „безцеремонно“ от земна гледна точка. Преди няколко дни, когато разглеждаха ГУМ-а16, един калистянин взе от щанда харесал му се предмет, спокойно го сложи в джоба си и отмина нататък. Макар че паричната система на Земята им беше вече добре известна, те често я пренебрегваха и постъпваха „по калистянски“, тоест забравяха, че всичко трябва да се плаща. Интересното беше, че продавачът съвсем спокойно се отнесе към тази „кражба“ и дори не помисли да протестира.