Русокосата жена се замисли.
— Но нали Деветата пещера си сътрудничи с всички съседни пещери? По време на последния лов ловците от Единайсетата, Четиринайсетата, Третата, Втората и неколцина от Седмата ловуваха заедно и си разделиха по равно плячката…
— Така е, но всички тези пещери не използват едни и същи природни богатства — изтъкна мъжът. — Деветата пещера си има Долината на Горската река и животните, които понякога мигрират покрай реката. Четиринайсетата си има Малката долина, Единайсетата се радва на обширното поле от другата страна на реката, Третата си има Тревистата долина, а Втората и Седмата си поделят Сладката долина — когато се върнем, ще ти я покажа и ще им отидем на гости. Всички можем да работим заедно, когато го поискаме, ала не се налага, докато всички пещери, които са се обединили, за да се превърнат в Двайсет и деветата, трябва да се задоволяват с общ район за ловуване. Сега го наричат Долината на Трите реки, но всъщност той е част от Речната долина и Долината на Северната река.
Джондалар обясни, че когато реката се насочва на изток, протича през обширна тревиста долина, а от север в нея се влива пълноводен приток. На десния бряг на реката има две поселища — едно на запад и едно на север. На юг се издига масивна скала с няколко стъпаловидно разположени заслона, гледащи на север.
Западното поселище, или Западното обединение на Двайсет и деветата пещера на зеландониите, се състоеше от няколко неголеми каменни заслона, разположени в склона на един хълм. Джондалар й каза, че недалеч от него имало открит лагер, където отсядали жителите на Трите скали, когато започвали да събират шишарките на пиниите.2
Те били изключително богати на растително масло, което се употребяваше както за храна, така и за осветление. Макар че хората използваха тези заслони почти през цялата година и най-вече за събирането на шишарките, всички говореха за ходене до „летния бивак“ и така западното поселище стана известно като Летния бивак.
— Тяхната зеландони е много добра художничка — каза Джондалар. — Някои от заслоните са украсени с нейните рисунки на животни. Навярно ще намерим време да я посетим. Тя прави и страхотни резбовани миниатюри. Но дори и да не успеем сега, на връщане ще минем оттук точно в разгара на шишарките.
В този момент Джохаран се върна с трима млади мъже и една жена, които бяха изявили желание да вървят зад шейната-носилка и да я носят, докато прекосяват реката. И четиримата изглеждаха горди, задето са избрани да помогнат. Вождът не бе срещнал никакви проблеми да събере доброволци — трудното беше да избере най-подходящите сред тях. Много хора искаха да се доближат до конете и вълка и да научат нещо повече за магнетичната чужденка. Така щяха да имат какво да разказват на Летния събор.
На по-равния терен, с изключение на речните участъци, които трябваше да прекосяват, Айла и Джондалар можеха да вървят един до друг, а Вълчо както обикновено тичаше напред-назад, тласкан от любопитството си. Синеокият мъж използва възможността, за да разкаже на Айла повече за хората, при които щяха да отседнат, и техните земи.
Той й каза за големия приток, вливащ се в реката от север — той носеше названието Северната река и се намираше откъм десния й бряг. Северната страна на тревистата крайречна долина се сливаше с долината на Северната река, а между долините на притока и реката се намираше най-старото поселище от всички — Северното обединение на Двайсет и деветата пещера на зеландониите, наричано още Южен изглед. Джондалар обясни на Айла, че за да се стигне до него откъм Летния бивак, трябва да се мине първо по една пътека, а сетне по пригодените за стъпване камъни, наредени в притока, ала ето че сега вървяха към него покрай реката.
Пред тях, върху един хълм, извисяващ се над открития пейзаж, се виждаше триъгълна скала, чиито три стъпаловидно разположени тераси гледаха на юг. Синеокият мъж каза, че средната тераса била основното място за живеене на Южен изглед. Най-горната се използвала като наблюдателница и обикновено я наричали Панорамен южен изглед или просто Панорамата, а най-долното ниво се намирало наполовина под земята и се използвало повече за склад, отколкото за живеене. Тук освен другите храни и провизии се съхранявали и шишарките от пиниите, събирани в Летния бивак. Някои от другите поселища, принадлежащи към Южен изглед, имаха отличителни имена като Дългата скала, Дълбокия бряг и Добрия извор — последното се наричаше така заради изворчето, което бълбукаше наблизо.