— Джед, скъпи. Добре дошъл у дома!
Джед почти не ѝ обърна внимание. Той беше зает да зяпа мъжа, който се надигна от застланото с бели чаршафи легло, нахлузи дънките си и излезе под сребристата блещукаща светлина, закопчавайки колана си. Бронзовата катарама му бе позната; на няколко пъти се бе изкушавал да я открадне. Щеше да е без никаква стойност, ако не беше изработена толкова красиво във формата на разперените криле на сокол.
Сет изглеждаше отпуснат и бездушен, но когато се облегна на стената, без да се усмихва, очите му блестяха трескаво. Гърдите, ръцете и корема му бяха покрити със стари белези, също като на Конал. Джед го смяташе за не толкова силен, колкото Конал, но сега със страх осъзна, че е. Той бе по-дребен и по-слаб, но жилав, като онези стоманени кабели, които могат да ти отрежат главата, ако се скъсат.
Ъгловатото лице на Сет изглеждаше по-сковано от всякога, лявото му око беше жестоко натъртено и отекло и грееше в съвсем нов спектър на болка и омраза. На Джед му беше невъзможно да го гледа, затова погледът му се плъзна към татуировката на рамото му — сложна плетеница, която завършваше върху бицепса. Беше същата като на Конал; беше я видял, когато мъжът се съблече да се измие на сутринта, след като Джед бе заспал на рамото му. Стомахът на момчето се сви и внезапно му се прииска да завие от разкаяние, сякаш бе направил някаква ужасна грешка, но все още не знаеше каква точно.
— Къде е той?
— На сигурно място — отвърна Сет.
— Не. Попитах къде е той?
— Тихо, момче. — Кейт докосна ръката на Джед, но той не ѝ обърна никакво внимание. — Сет ти казва истината — продължи тя. — Рори е на сигурно място. И е щастлив, по-щастлив, отколкото би могъл да бъде с бандитите и бунтовниците в пустошта. Ще те отведа при него.
Тя погледна през рамо към Сет. Като че ли успя да улови погледа му и да го задържи колкото ѝ се искаше, и когато прекъсна контакта, Сет изглеждаше като болен. Този път избегна погледа на Джед. Грабна една бяла риза от купчината чаршафи и я облече, прикривайки татуировката. Ризата изглеждаше тънка и хладна, но прилепна към влажните му мускули така, сякаш Сет изгаряше от срам и копнеж.
Същевременно той хвърли презрителен поглед към русокосия ездач, който се изплю на пода в краката му. Сет се спря. Омразата струеше от него като пот.
— Ако нараниш кутрето, Ласло, ще ти нанижа топките на шиш.
Джед преглътна тежко и зяпна блондина, чиито устни се извиха в нещо като весела усмивка. Макар и не съвсем.
— Момчета — промърмори Кейт. — Ласло няма да докосне младежа, Мурлин. Джед е мой гост. Макар че ако самият ти го искаш… — Тя не довърши изречението и на устните ѝ потрепна усмивка.
Сет се обърна и погледна Кейт в златистите очи.
— О, според мен той вече е зает.
Лицето на Кейт се опъна съвсем леко, но усмивката ѝ не помръдна.
— Мурлин?
— Не е ли? Запазен за…? Мислех, че точно това е проблемът на Ниле Ласло.
— Лошо момче. — С едва сдържано нетърпение Кейт протегна към Сет ръката си, обърната с дланта надолу.
Той я гледа няколко продължителни секунди, после пристъпи навъсено към нея. Хвана ръката ѝ, целуна я и я притисна към челото си.
— Така е по-добре. — Кейт бе възвърнала доброто си настроение. — Така, Ниле. Сега ние двамата с теб ще отведем Джед при брат му.
Сет се запъти мълчаливо към изхода на залата, придружен от тъмната фигура на Брандир.
— Какъв сърдитко. — Кейт привърза роклята си с кожен колан и поведе Джед и Ласло навън. — Сега си мой гост, Джед! Върви където пожелаеш. Чувствай се като у дома си. Защото това е твоят дом.
Тя караше кожата му да настръхва. Ленивите ѝ стъпки зад гърба му го караха да се усеща като преследван от паяк. Въпреки топлината и красотата ѝ, това място въобще не му харесваше; и тя не му харесваше. От красотата ѝ го побиваха ледени тръпки, особено щом зърнеше пърхащите ѝ мигли.
Коридорът като че ли нямаше край, но вървящият пред него Ласло спря внезапно и му се усмихна топло. Джед долови бързия, натрапчив ритъм на музика; с възторжен жест Ласло го покани в стаята, където имаше поне десетина жени, скупчени около нещо на пода. В средата седеше Рори, обект на вниманието им, а пшениченорусата му коса проблясваше на светлината, докато той удряше по един бодран5. Когато съвсем изпусна ритъма, той се изкиска и се претърколи. Музиката секна, а жените избухнаха в смях.