— И как щеше за малко да се прецакаш?
— Някаква тийнейджърка-хипарка преди мен се опита да изнесе касета под палтото си, алармата се включи, хванаха я и дойдоха ченгетата.
— А колко касети имаше под палтото си ти?
— Три.
— А имаше ли дрога в колата си? — попита той. — Защото ако бяха научили за откраднатите касети, щяха да претърсят и колата ти, тъй като ти, изглежда, си била в търговската част, и щяха да вдигнат колата ти, както си му е редът, да я закарат в участъка и там щяха да намерят дрогата и да те приберат и заради това. Обзалагам се, че не правиш тези неща само тук, в района. Обзалагам се, че ги правиш и…
Искаше да каже: „И там, където нямаш познати в полицията, които могат да ти помогнат“. Но не го изрече, защото имаше предвид себе си. Ако бяха арестували Дона, поне тук, където имаше някакво влияние, щеше да направи всичко, за да й помогне. Но например в окръг Лос Анджелис не можеше да направи нищо. И ако това някога се случеше, а сигурно щеше да се случи, той щеше да е прекалено далеч, за да чуе за това или да помогне. Веднага си представи ужасяваща фантазия: Дона, както в случая с Лъкман, е умряла, без никой да разбере, да се поинтересува или да направи нещо. Е, може и да са чули за това, но подобно на Барис остават безучастни, докато всичко не свърши. Тя може и да не е умряла съвсем, подобно на Лъкман. Но, като наркоманка, пристрастена към Субстанцията С, можеше не само да е в затвора, а и да я откажат от дрогата по метода „студена пуйка“. И тъй като не само беше вземала наркотици, но ги беше и продавала — а евентуално можеше да има и обвинение за кражба, — тя нямаше да излезе скоро от затвора и като нищо щяха да й се случат и много други неща, ужасни неща. Така че когато излезе, би могла да е друга, съвсем различна Дона. Нежното, загрижено изражение на лицето й, което той харесваше толкова много, топлотата — всичко това щеше да се превърне в Бог знае какво, нещо празно и твърде обикновено. Дона щеше да се превърне в предмет, и както беше тръгнало, някой ден това щеше да се случи с всички тях, но той се надяваше при Дона да дойде колкото се може по-късно, след като свърши собственият му живот. И да не е на място, където той не може да й помогне.
— Спънки16 — каза й той тъжно. — Без Спуки17.
— Какво е това? — След секунда разбра. — А, онази терапия с помощта на транзакционен анализ…18 Но когато имам хашиш…
Тя извади своята малка керамична лула за хашиш, която беше измайсторила сама, и я запали.
— …Тогава аз съм Слийпи. — Погледна го щастливо, с блеснали очи, засмя се и му протегна изящната лула за хашиш. — Седни. Ще вдухвам хашиша в тебе.
Когато Арктър седна, тя се изправи на крака, разпали с духане лулата, после отиде при него, наведе се, той отвори устата си („Като малко пиленце“ — помисли си Арктър, както винаги, когато тя правеше това) и тя вдъхна в него голяма струя от сивия дим, изпълвайки го със своята гореща, смела и неизчерпаема енергия, която същевременно успокояваше, отпускаше и развеселяваше двамата заедно — нея, която я отдаваше, и Боб Арктър, който я приемаше.
— Обичам те, Дона — каза той. Това отдаване на енергия заместваше сексуалните му отношения с нея, може би дори така беше по-добре. Това имаше толкова голямо значение за него, беше нещо тъй съкровено и изглеждаше толкова странно, защото първо тя вкарваше нещо в него, а после, ако тя пожелаеше, той й отговаряше със същото. Равноправен обмен, докато не свърши хашишът.
— Да, мога да го усетя, ти наистина ме обичаш — отвърна тя, засмя се, седна до него, усмихна се отново и дръпна от лулата, този път за себе си.
9
— Хей, Дона, човече — каза той. — Харесваш ли котките?
Тя примигна със зачервените си очи.
— Мръсни дребни твари. Само сноват насам-натам на около стъпка над земята.
— Не над, а по земята.
— Мърсят. Зад мебелите.
— Добре. Тогава малки пролетни цветя.
— Да — отвърна тя. — Това мога да го разбера. Малки пролетни цветя, с жълти цветове. Които се появяват първи.
— Първи — каза той. — Преди всичко.
— Да — кимна тя със затворени очи, вглъбена в себе си. — Преди някой да ги стъпче — и край с тях.
— Ти ме познаваш — каза той. — Можеш да ме четеш като книга.
Тя се облегна назад, оставяйки настрани лулата. Беше изгаснала.
18
Транзакционен анализ — раздел от модерната психология. Според една от класификациите му децата се делят на три групи — Spunky, Spooky и Sleepy (бълг. слийпи — сънлив). —