— Инглесон, ключар, Анахайм, Харбър 1343 — уведоми го операторът в полицията.
— Ключар… — повтори Фред. — Добре.
Той записа данните и затвори телефона.
Ключар… Двайсет долара, кръгла сума… Това предполагаше работа извън магазина. Например отиване до някое място и изваждане на дубликат от ключ. Защото ключът на „собственика“ е изгубен.
Версия. Барис, представяйки се за Арктър, се е обадил на ключаря Инглесон, за да му направи „дубликати“ от ключа за къщата или за колата. А може би и за къщата, и за колата. Казал му е, че е изгубил целия си ключодържател… И когато ключарят му е поискал чек, Барис е намерил непопълнена чекова книжка на Арктър и е написал чек за двайсет долара. Чекът е бил без покритие. Защо ли? Арктър имаше доста пари в сметката си. Но ако банката беше платила сметката, Арктър рано или късно щеше да разбере, че Барис е написал чека. Така че Барис се е поровил из шкафа на Арктър, намерил е стара чекова книжка и нарочно е написал чек за сметка, която е закрита. И по този начин е затънал до гушата.
Но защо Барис просто не е платил в брой? Сега кредиторът е разгневен, обади се по телефона, накрая ще отнесе чека в полицията. Арктър ще разбере и Барис ще закъса. Но начинът, по който Барис говореше по телефона с вече разгневения кредитор… Той сякаш искаше да го ядоса още повече, да го докара до състояние, в което може да направи всичко. И което беше още по-лошо — описанието на Барис на „грипа“ беше описание на хероинов глад — всеки би се сетил. Чрез телефонния разговор Барис беше дал знак, че е закоравял наркоман и не му пука от това. Беше дал този знак, представяйки се за Боб Арктър.
По този начин ключарят беше научил, че длъжникът му е наркоман, който му е написал фалшив чек, изобщо не му пука от нищо и няма да си помръдне пръста, за да оправи нещата. И поведението на наркомана е такова, защото той очевидно е толкова надрусан и обезумял, че му е все едно. И това е оскърбление за Америка. Преднамерено и отвратително.
Всъщност знакът на Барис беше директна препратка към оригиналния и забавен ултиматум на Тим Лиъри19 към правителството и порядъчните хора. И то в окръг Ориндж, където беше пълно с бърчисти и минутмени20. Въоръжени. Търсещи точно такива нагли брадати наркомани.
Барис беше изложил Арктър на риска да стане мишена на подобни хора. Нищо неподозиращият Арктър можеше да бъде взривен с бомба или да стане жертва на друг подобен акт на отмъщение.
„Защо ли?“ — чудеше се Фред. Той си отбеляза номера на холозаписа, както и номера на аудиозаписа на телефонния разговор. За какво Барис искаше да си отмъсти на Арктър? Какво, по дяволите, беше направил Арктър? „Арктър трябва да го е ядосал много сериозно — помисли си Фред. — Това е явно отмъщение. Низко, злобно и подло. Този Барис е мръсник. Заради него някой може да умре.“
Един от калейдоскопните костюми в апартамента го откъсна от размишленията му.
— Познаваш ли тези момчета? — Калейдоскопният костюм посочи към вече изгасените холомонитори на Фред. — Сред тях ли изпълняваш задълженията си под прикритие?
— Да — отвърна Фред.
— Няма да е лошо да ги предупредиш по някакъв начин за тези отровни гъби. Да не ги изтрови палячото със зелените очила, дето черпи знанията си от книги. Можеш ли да им го кажеш, без да се издаваш?
Другият калейдоскопен костюм се обади от своето въртящо се кресло:
— Често признак за отравяне с гъби е силното гадене.
— Подобно на стрихнина? — попита Фред. Обзе го ужас — спомни си за посещението при Кимбърли Хокинс, деня на кучешките лайна и прилошаването му в колата на връщане.
Неговото прилошаване.
— Ще кажа на Арктър — изрече той. — Трябва да го направя. Без да се усъмни в мен. Той не е особено схватлив.
— И изглежда много противно — каза единият от калейдоскопните костюми. — Нали той е типът, който дойде в къщата прегърбен и страдащ?
— Да — отвърна Фред и отново пусна холозаписите.
„По дяволите — помисли си той, — тогава Барис ни даде хапчета, докато бяхме спрели край магистралата…“ В този момент мозъкът му се усука, разцепи се и се раздели на две части, точно по средата. Следващото нещо, което видя, беше, че е в банята на тайния апартамент с чаша вода в ръка и изплаква устата си. Отново можеше да мисли. „Трябва да преглътнеш това — каза си той. — Аз съм Арктър. Аз съм мъжът от холоекраните, заподозреният, когото Барис прецака с оня налудничав телефонен разговор с ключаря. Аз се питах как да хвана Барис. Скапан съм, мозъкът ми е скапан. Това не е реално. Не мога да повярвам, че човекът, когото гледах, съм аз, и освен това е Фред — това беше Фред без калейдоскопния му костюм. Ето как изглежда Фред без този костюм!“
19
Тим (Тимоти) Лиъри (1922–1996) — американски психолог, професор в Харвард. През 60-те години на XX век е бил един от най-ярките пропагандисти на ЛСД-културата, станал култова фигура на своето време. През 1966 г. е бил осъден на десет години затвор за притежаване на наркотици. През 80-те години започва да пропагандира компютърната революция. —