„Санта Ана. Мейн. Това беше шибаният наркомански купон и аз трябваше да докладвам за трийсет имена и още толкова номера на коли през онази нощ — купонът не беше от обикновените. От Мексико беше пристигнала голяма пратка, купувачите си я разпределяха и както обикновено ставаше при купувачите, я пробваха, докато я разпределяха. Половината от тях вероятно са били арестувани от изпратените агенти… Да, все още си спомням онази нощ, но никога няма да си я спомня изцяло.
Но този факт изобщо не извинява Барис, че в телефонния разговор се представи за Арктър и се държа преднамерено злобно. Освен ако не го е направил внезапно, импровизирайки. Мамка му, може би Барис е бил дрогиран онази нощ и просто е правил нещата, които повечето дрогирани правят — забавлявал се е със случващото се. Арктър със сигурност е написал чека, Барис просто по случайност е вдигнал телефона. И със замъгленото си съзнание е решил, че това е забавно. Проявил е безотговорност, нищо повече.“
Докато се обаждаше отново за такси, си помисли: „И Арктър не е постъпил особено отговорно, като е подписал този чек за закрита сметка. Чия е вината тук?“. Той извади чека още веднъж и погледна датата. Месец и половина по-рано. Господи! Наистина беше безотговорно. Можеха да приберат Арктър за това. Слава Богу, че побеснелият Карл не беше отишъл вече в полицията. Вероятно неговата симпатична по-голяма сестра го беше спряла.
„Арктър по-добре да бъде нащрек — помисли си той. — Направил е няколко доста съмнителни неща, за които все още не съм научил. Барис не е единственият и може би дори не е главният. Първо, все още трябва да бъде обяснено силното, преднамерено озлобление на Барис към Арктър. Никой не се опитва толкова дълго време да прецака някого без причина. А и Барис не се опитва да прецака останалите — нито Лъкман, нито Чарлз Фрек, нито Дона. Той беше човекът, който взе най-голямо участие в откарването на Джери Фабин във федералната клиника, той се грижи най-много за животните в къщата.“
Веднъж Арктър се беше опитал да изпрати едно от кучетата — как, по дяволите, беше името на онова, мъничкото, черното, Попо или нещо подобно? — в кучешки приют, където да я приспят, защото не се поддаваше на дресировка. Тогава Барис прекара цели часове с Попо, по-точно цели дни. Държеше се с нея нежно, говореше й, и най-накрая тя се кротна и позволи да бъде дресирана, така че вече не беше необходимо да я приспиват. Ако Барис се беше държал лошо с нея, тя никога нямаше да усвои всички тези великолепни номера.
— Таксита на повикване — каза операторката в слушалката.
Той даде адреса на бензиностанцията.
„И ако ключарят Карл е решил, че Арктър е безнадежден наркоман — помисли си той, докато чакаше таксито, — вината не е на Барис. Когато Карл е отишъл в пет сутринта да направи ключ на приятелчетата на Арктър, той сигурно се е мотаел дрогиран пред къщата и е изнасял пълна програма от нещата, които наркоманите обикновено правят. Карл е направил изводите си тогава. Докато Карл е изпилвал новия ключ, Арктър вероятно се е носил насам-натам или е паднал на главата си. Нищо чудно, ако на Карл не му е било забавно.
Всъщност може би Барис се е опитвал да прикрие зачестяващите издънки на Арктър. Арктър вече не е поддържал колата си в добро състояние, както е правел преди, започнал е да губи документите си, станал е непредпазлив, защото проклетият му мозък се е скапал от дрогата. Нещата са тръгнали на зле, и Барис е правел каквото е можел. Само че неговият мозък също е скапан. Мозъците на всички тях са…“
„…скапани и се държат скапано един към друг. Скапаното отношение води до скапана реакция. И последствията са гибелни.
А може би Арктър сам е срязал проводниците и е повредил цефскопа си? Посред нощ. Но защо?“
Това беше труден въпрос: защо? Но при скапаните мозъци всичко беше възможно, всякакви извратени мотиви. Беше се убеждавал многократно в това по време на работата си като агент под прикритие. Тази трагедия не беше нещо ново за него. В техните компютърни файлове случилото се щеше да е просто поредният случай. Фазата, предшестваща пътуването до федералната клиника, като в случая с Джери Фабин.
„Тези момчета играят на едно и също поле, но са на различни квадратчета, еднакво далеч от победата, и могат да я постигнат по няколко начина. Ала накрая всички до един ще стигнат до федералната клиника.
Това е записано в нервните им клетки. Или в каквото е останало от тях. Процесът е необратим.
И това важи в най-голяма степен за Боб Арктър. Професионалната ми интуиция го подсказва.“
23
(Превод от немски Александър Балабанов). —