— През огледало — повтори Фред. „Помътняло огледало — помисли си. — Помътняла камера. Под огледало свети Павел е имал предвид не стъклено огледало — тогава не е имало такива — а отражението ти, когато се оглеждаш в излъсканото дъно на метална тенджера26. Лъкман ми е казвал, че така пише в неговите теологични книги. Да виждаш собственото си лице не през системата от лещи на телескоп — той не обръща образите, не през нещо друго, а просто така, отразено, преобърнато, преодоляло безкрайността. Както те ми казаха. Не през огледало, но като отразено от огледало. И това отражение, което се връща към теб, си ти, твоето лице, но в същото време не си ти. В онези дни не са имали камери, така че единственият начин да се видиш е било така: наопаки.
Виждал съм себе си наопаки.
В известен смисъл съм виждал цялата вселена наопаки. С обратната страна на мозъка си!“
— Топологията — каза единият психолог — е слабо позната наука, като черните дупки в космоса…
— Предполагам, че Фред вижда света хем нормално, хем наопаки — обади се другият човек. — За нас е трудно да кажем как изглеждат нещата за него. Топологията е раздел от математиката, който изучава свойствата на геометрични или други конфигурации, подложени на трансформации, при които образът и оригиналът са взаимно еднозначни. Но от гледна точка на психологията…
— И ако това се случи с предмети, кой знае как ще изглеждат? Човек няма да може да ги познае. Както хората от примитивни племена не могат да се познаят, когато за пръв път видят своя снимка. Въпреки че са виждали неведнъж отражението си в реките и в метални предмети. Защото отраженията им са преобърнати, а изображенията им на снимките — не. И те не знаят, че това е същият човек.
— Те са свикнали само с огледално обърнатия си образ и мислят, че изглеждат така.
— И когато човек слуша гласа си на запис, често…
— Това е различно. Заради резонанса в синуса…
— А може би вие, гадове, виждате вселената наопаки — обади се Фред. — Като в огледало. Може би аз я виждам по правилния начин.
— Вие я виждате и по двата начина.
— Което е…
— Някога хората са виждали „отражения“ на реалността, а не самата реалност. Основният проблем при отраженията е, че те не са реални, а обърнати. Паритет. Научният принцип за паритета. Вселената и отразената картина, следствието, което ние кой знае защо сме приемали за причината… Защото сме се нуждаели от двустранен паритет.
— А снимката оправдава очакването за двустранен паритет — това не е същият предмет, но не е и обърнат наопаки. Така че снимките могат да се разглеждат не като изображения, а като истински предмети. Огледално отражение на огледалното отражение.
— Но снимката също може да бъде обърната наопаки, по случайност. Ако негативът е бил обърнат. Обикновено можете да забележите това, само ако става въпрос за някакъв текст. Но не и за човешко лице. Ако имате две снимки на някой човек и едната е нормална, а другата огледално обърната, и никога не сте виждали този човек, не можете да кажете коя е истинската снимка, но ще видите, че са различни и не могат да бъдат наложени една върху друга.
— Това, Фред, показва колко сложен е проблемът с формулирането на разликата между лявата ръкавица и…
— „Тогава ще се сбъдне думата написана: смъртта биде погълната с победа“27 — обади се някакъв глас, който може би само Фред чуваше.
— Защото — продължи гласът, — когато това, което се вижда отзад-напред е написано, ти знаеш кое е илюзия и кое — не. Бъркотията свършва и смъртта, последният враг, Субстанцията Смърт, е погълната — не от тялото, а иначе — погълната е с победа. „Ето, сега ви казвам свещена тайна: ние всички няма да умрем.“28
„Мистерията е обяснена — помисли си Фред, — това има предвид той. Обяснена чрез тайна. Свещена тайна. Ние няма да умрем.
Отраженията ще излязат.
И това ще стане бързо.
«Но всички ще се променим», под което той има предвид, че ще се преобърнем в огледални образи, внезапно. За едно мигване на окото! Защото — продължи да мисли той мрачно, докато гледаше как полицейските психолози пишат заключенията си и ги подписват, — ние точно сега сме обърнати наопаки, вероятно всички до един. Всеки и всяко шибано нещо, и хоризонта, и дори времето. Но колко ли ще му е нужно на фотографа, за да види, че е обърнал негатива обратно, и пак да го обърне така, че да е както трябва?
26
Героят има предвид думите на свети Павел: «Сега виждаме смътно като през огледало, а тогава — лице с лице; сега зная донейде, а тогава ще позная, както и бидох познат» от неговото Първо послание до коринтяните в Библията. —