Част от секундата.
Разбирам какво означава този откъс от Библията. През помътняло огледало. Но моята система на възприятие продължава да е увредена, каквато е била винаги. Както казват те. Аз разбирам, но съм безсилен, не мога да си помогна.
А може би щом виждам по двата начина едновременно, аз съм първият човек в цялата история, който вижда света хем огледално обърнат, хем по правилния начин. Значи със сигурност виждам истинската картина. Въпреки че виждам и по другия начин, нормалния. Само че кой от двата начина е нормалният?
Кое е отражението и кое не е?
Кога виждам снимката и кога — отражението?
И какво ще получа — обезщетение за болестта или пенсия за инвалидност?“
Почувства как го обзема някакъв студен ужас.
Wie kalt ist es in diesem unterirdischen Gewölbe! Das ist natürlich, es ist ja tief.29
„И трябва да откажа шибаната дрога. Виждал съм хора, които са го правили. Господи!“ — помисли си той и затвори очи.
— Това може да звучи като метафизика — каза единият от служителите, — но математиците казват, че може би сме пред създаването на нова космология…
— Безкрайността на времето, наречена вечност, като примка! — добави развълнувано другият. — Като примка от лентата на касета!
Трябваше да убие един час, преди да се върне в офиса на Ханк, за да изслуша и провери доказателствата на Джим Барис. Кафенето на сградата привлече вниманието му, така че той отиде там, сред униформените мъже и онези в калейдоскопните костюми, както и сред останалите — с официални панталони и вратовръзки.
В същото време психолозите вероятно съобщаваха на Ханк какво са открили. Сигурно щяха да бъдат там, когато той дойде.
„Имам време да помисля — каза си той, докато прекосяваше кафенето и се нареждаше на опашката. — Време. Да предположим, че времето е кръгло, като Земята. Плаваш на запад, за да откриеш Индия. Смеят ти се, но най-накрая се оказва, че Индия е пред теб, а не зад гърба ти. А във времето може би разпъването на Христос на кръста е пред нас и ние плаваме към него, а си мислим, че е далеч назад, на изток.“
Пред Фред в момента се бе наредила някаква секретарка. Опънат син пуловер, никакъв сутиен и почти никаква пола. Приятно му беше да я гледа, не можеше да откъсне погледа си от нея. Накрая тя го забеляза и се отмести нататък с подноса си.
„Същото е с Първото и Второто пришествие на Христос — продължи размишленията си той. — Времето е като примка на касетофонна лента. Нищо чудно, че хората вярват в тези събития. Те са се случили.“
Отново погледна задника на секретарката и осъзна, че тя не може да го види така, както той вижда нея, защото в своя калейдоскопен костюм той нямаше нито лице, нито задник. „Но тя усеща интереса ми към нея — реши той. — Всяко момиче с такива крака усеща какво мислят мъжете за нея.
С този калейдоскопен костюм бих могъл да я ударя по главата и да я изнасиля по всяко време. И как ще разберат кой го е направил? Как ще ме разпознае тя?
С тези костюми могат да се извършват престъпления. А също така и по-дребни прегрешения, не чак престъпления, но неща, които никога не си вършил и няма да извършиш, а винаги си искал да направиш.“
— Мис — каза той на момичето с опънатия син пуловер, — вие несъмнено имате прекрасни крака. Но предполагам, че вече го знаете, иначе нямаше да носите толкова къса пола.
Момичето ахна.
— О, сега вече знам кой си — каза тя.
— Така ли? — изненада се той.
— Пит Уикъм — отвърна момичето.
— Какво? — възкликна той.
— Не си ли Пит Уикъм? Винаги сядаш срещу мен — не си ли ти, Пит?
— Аз съм момчето — отвърна той, — което винаги седи там и разглежда краката ти и много си мисли… знаеш за какво, нали?
Тя кимна.
— Имам ли някакъв шанс? — попита той.
— Е… зависи.
— Може ли да те поканя на вечеря някой път?
— Мисля, че да.
— Ще ми дадеш ли телефонния си номер, за да ти се обадя?
— Ти ми дай твоя — прошепна момичето.
— Ще ти го дам, ако седнеш на моята маса и ми правиш компания, докато си изям сандвича и си изпия кафето.
— Не, с една приятелка съм, тя ме чака.
— Мога да седна с двете.
— Имаме да обсъждаме лични въпроси.
— Добре — сви рамене той.
— Е, тогава доскоро, Пит. — Тя се придвижи нататък с таблата си.
Той си взе кафе и сандвич, намери свободна маса и седна сам. Впери поглед в кафето си и започна да рони малки късчета от сандвича в него.
„Смятат да ме изтеглят от наблюдението над Арктър — помисли си той. — Ще ме затворят в «Синанън», «Нов път» или някое подобно на тях място и ще сложат някой друг вместо мен да гледа записите и да ги оценява. Някой задник, който не знае нищичко за Арктър — ще трябва да започнат от началото.
29
Колко е студено в това подземие! Това е естествено — дълбоко е. (нем.) — Цитат от либретото към операта „Фиделио“ на Лудвиг ван Бетовен. —