Поне могат да ми позволят да проуча доказателствата на Барис. Дано не ме отзоват преди да сме свършили тази работа.
Ако бях спал с нея и тя беше забременяла, бебетата щяха да са без лица. Само неясни петна.“
Той потрепери.
„Знам, че ще ме отзоват. Но защо е необходимо това да става веднага? Ако мога да направя още някои неща… Да проуча информацията на Барис, да участвам във взимането на решение. Или дори просто да седя там и да видя с какво разполага. Да открия най-накрая за свое собствено удоволствие в какво се е забъркал Арктър. Дали изобщо се е забъркал в нещо? Или не? Те ми дължат това — да ми разрешат да остана достатъчно дълго, за да науча отговорите на тези въпроси.
Ако трябва, само ще гледам и слушам, без да се обаждам.“
Той седя дълго на масата, а накрая видя момичето с изпънатия син пуловер и приятелката й, която имаше къса черна коса, да стават и да си тръгват. Приятелката, която не беше особено привлекателна, се поколеба, а после се приближи към Фред. Той се наведе над кафето и остатъците от сандвича си.
— Пит? — каза момичето с късата коса. Той вдигна поглед.
— Ъъ… Пит — изрече тя нервно. — Може ли само за момент? Ъъ… Елен искаше да ти каже това, но не събра смелост. Тя би излязла с теб много отдавна, може би преди месец, или дори още през март. Ако…
— Ако какво? — попита той.
— Е, тя ме помоли да ти кажа, че си щял да се справиш по-добре, ако използваше някоя хубава паста за зъби, например „Скоуп“.
— Иска ми се да го бях знаел — каза той без особен ентусиазъм.
— Е, добре, Пит — махна му момичето за довиждане. — Ще се засечем по-късно.
Тя си тръгна бързо, усмихвайки се.
„Горкичкият Пит — помисли си Фред. — Дали това е истина? Или просто отвратителна шега на две злобни същества, на които им е било забавно да гледат как Пит — тоест аз — седи тук самичък. Малка злобна подигравка… О, по дяволите!“
„А може и да е истина — реши той, докато бършеше устата си със салфетката и с усилие се изправяше на крака. — Чудя се дали свети Павел е имал лош дъх?“
Той излезе от кафенето, пъхнал ръце в джобовете. Първо в джобовете на калейдоскопния костюм, а след това и в истинските джобове на своите дрехи. „Може би затова свети Павел е бил почти постоянно в затвора през втората половина от живота си. Затова са го затворили.
В подобни моменти винаги попадаш на болни мозъци като тези двете — помисли си той, застанал пред кафенето. — Тази гавра беше върхът на всички гадости, които се случиха днес. Мамка му!“
Сега се чувстваше още по-зле отпреди. Едва успяваше да върви и да мисли, главата му бучеше от объркване и отчаяние. „Скоуп“ не е чак толкова хубава — реши той, — „Лаворис“ е по-добра. Само дето след като я изплюеш, изглежда сякаш плюеш кръв. Може би „Майкрин“. Тя май е най-добрата.
Ако в сградата има аптека, може да си взема една туба и да си измия зъбите преди да се кача в кабинета на Ханк. Така може би ще се почувствам по-уверен. Може би ще имам по-добри шансове.
„Може и да изпия нещо, което да ми помогне. Каквото и да е. Бих се вслушал във всякакъв съвет от това момиче, каквото и да било предложение.“
Чувстваше се слаб и уплашен.
„Мамка му — помисли си той, — какво ще правя?
Ако сега ме изтеглят от работа, вече никога няма да видя никой от тях отново, всичките ми приятели, хората, които наблюдавах и познавах. Ще бъда вън от играта. Може би до края на живота си… Сигурно съм видял за последен път Арктър, Лъкман, Джери Фабин и Чарлз Фрек, и най-вече Дона Хоторн. Никога нече няма да видя никой от приятелите си, никога. Всичко свърши.“
Дона! Той си спомни песента, която братът на дядо му беше пял преди много години, в Германия. „Ich seh’, wie ein Engel im rosigen Duft/ Sich tröstend zur Seite mir stellet“30, което по думите на брата на дядо му означаваше: „Виждам я облечена като ангел, стои до мен и ми дава утеха.“ Отнасяло се за жената, която обичал, и която го спасила. В песента, не в реалния живот. Братът на дядо му беше мъртъв и Фред не беше чувал тези думи от много отдавна. Спомни си за роденият в Германия старец, как седи в къщата и пее, или чете на глас:
„Дори и мозъкът ми да не е увреден — помисли си той, — докато се върна на работа, някой друг ще е назначен на мое място да ги наблюдава. Или те ще са мъртви, или ще са в затвора, в някоя федерална клиника, или просто ще са се разпръснали. Побъркани и увредени като мен, неспособни да осъзнаят какво се случва. Така или иначе, за мен всичко е свършило. Без да го знам, вече съм се простил с тях.