Барис измъкна непохватно оцапан бележник и едва не го изпусна, когато се опита да го отвори.
— Конфискувам всички тези материали, мистър Барис, записите и всичко, което носите. Те стават временно наша собственост. Ние сами ще се заемем с тях.
— Но моят почерк и кодираните материали, които аз…
— Ще бъдете на наше разположение, ако се наложи да ни обясните нещо.
Ханк направи знак на униформения полицай да спре касетофона. Барис посегна към бутоните, но полицаят веднага го спря и го накара да седне в креслото си. Усмивката на Барис застина, той примижа и се огледа.
— Мистър Барис — каза Ханк, — ще ви задържим, докато изучим материалите. Като формален предлог за задържането ви ще използваме даване на лъжлива информация на властите. Разбира се, това се прави само за вашата собствена безопасност и ние всички го знаем, но няма как да не ви предявим формално обвинение. То ще мине през окръжния прокурор, но ще бъде отбелязано като задържане при нас. Това задоволява ли ви?
Той не изчака отговора, а направи знак на полицая да изведе Барис, като остави доказателствата си и всичко останало на масата.
Полицаят изведе ухиления Барис. Ханк и Фред останаха, седнали от двете страни на разхвърляната маса. Ханк не каза нищо. Той продължи да чете доклада със заключенията на психолозите.
След известно време взе телефона и набра някакъв вътрешен номер.
— Тук имам едни непроверени материали… Искам да ги вземете и да определите каква част от тях е фалшифицирана. Когато ме уведомите какво сте открили, ще ви кажа какво ще направим впоследствие. Всички материали тежат около дванайсет фунта, ще ви трябва кашон размер три. Това е всичко, благодаря.
Ханк затвори телефона.
— Лабораторията по електроника и криптография — уведоми той Фред и продължи да чете.
Скоро дойдоха двама униформени техници, които носеха със себе си метален контейнер с ключалка.
— Само това успяхме да намерим — оправда се единият от тях, докато пълнеха внимателно контейнера.
— Кой е дежурен там, долу?
— Хърли.
— Кажете на Хърли да се заеме незабавно с материалите и да ми докладва още днес.
Техниците заключиха металната кутия и я изнесоха от кабинета.
Ханк отмести медицинския доклад настрани, облегна се назад и попита:
— Е, какво е мнението ти за доказателствата на Барис?
— Това тук е медицинският доклад за състоянието ми, нали? — попита Фред. Той се пресегна да го вземе, но после промени решението си. — От малкото, което чух, доказателствата ми изглеждат автентични.
— Фалшифицирани са — каза Ханк. — Абсолютно безполезни.
— Възможно е да си прав — отвърна Фред, — но аз не съм съгласен.
— Арсеналът във Ванденбърг, за който се споменава, вероятно е арсеналът на специалните части към военновъздушните сили. — Ханк посегна към телефона и добави: — Кое беше момчето от специалните части към ВВС, с което говорих? Той беше тук в сряда с някакви снимки…
Ханк поклати глава и се отказа от обаждането по телефона.
— Ще изчакам. Нека първо да видим доклада за автентичността на материалите. Е, Фред?
— Какво казват лекарите?
— Твърдят, че напълно си изкукал.
Фред сви рамене — по най-добрия начин, по който можеше.
— Напълно?
Wie kalt ist es in diesem unterirdischen Gewölbe!32
— Вероятно две от мозъчните ти клетки все още функционират. Но горе-долу това е всичко. Главно къси вериги и отделни проблясъци.
Das ist natürlich, es ist ja tief.33
— Две, казваш… — попита Фред. — От колко общо?
— Не знам. В мозъка има много клетки, доколкото знам… Трилиони.
— Много е вероятно връзките между тях да са повече, отколкото звездите във Вселената — каза Фред.
— Ако е така, тогава сега не си в най-добрата си форма. Около две клетки от… Може би шейсет и пет трилиона?
— По-вероятно шейсет и пет трилиона трилиона — отвърна Фред.
— Това е по-зле от стария бейзболен отбор „Филаделфия Атлетикс“ с Кони Мак. Те завършваха сезона с…
— Какво ще получа — попита Фред, — ако кажа, че това се е случило при изпълнение на служебните ми задължения?
— Множество безплатни броеве на „Сатърдей Ивнинг Поуст“ и „Космополитън“ в приемната на лекарски кабинет.
— А къде по-точно?
— Ти къде би искал да бъде?
— Трябва да го обмисля — отвърна Фред.
— Ще ти кажа какво бих направил аз — каза Ханк. — Нямаше да отида във Федералната клиника. Щях да си купя около шест бутилки хубав бърбън и да се кача някъде, да съм сред природата, например в планините на Сан Бернардино, близо до някое от езерата, и да стоя там, докато всичко свърши. Някъде, където никой не може да ме намери.
32
Цитат от либретото към операта „Фиделио“ на Лудвиг ван Бетовен, среща се и по-рано в текста. —
33
Цитат от либретото към операта „Фиделио“ на Лудвиг ван Бетовен, среща се и по-рано в текста. —