— Но то може никога да не свърши — отвърна Фред.
— Тогава никога няма да се връщаш. Познаваш ли някого, който има вила там?
— Не — отговори Фред.
— Как се справяш с шофирането?
— Моята кола… — Той се поколеба и изведнъж го обзе някаква сънливост, сладка и отпускаща. Всичко в стаята сякаш се отдалечи, изгуби се и чувството за време. — Тя е…
Лицето му се разтегна в прозявка.
— Не помниш къде е?
— Помня, че е повредена.
— Можем да изпратим някого да те откара. Така ще бъде по-безопасно.
„Да ме откара къде? — зачуди се Фред. — Къде «горе»? Нагоре по пътищата, алеите и пътеките, като затворен котарак, който просто иска да се измъкне навън и да бъде свободен.“
„Ein Engel, der Gattin, so gleich, der führt mich zur Freiheit ins himmlische Reich“34 — помисли си той и каза на глас:
— Разбира се.
Усмихна се. Почувства облекчение. Да се изтръгне от оковите, да се опита да се освободи, а после просто да легне…
— Какво мислиш за мен сега — попита той, — когато се оказа, че съм извън строя? Временно или може би завинаги.
— Мисля, че си много добър човек — отвърна Ханк.
— Благодаря ти — отвърна Фред.
— Вземи пистолета си със себе си.
— Какво? — попита той.
— Когато отидеш в планините на Сан Бернардино с бутилките бърбън, вземи пистолета си със себе си.
— Искаш да кажеш, че нямам друг изход?
— Ни най-малко. Ако се върнеш, това ще означава, че всичко с теб е наред. Вземи го със себе си.
— Добре.
— Когато се върнеш — каза Ханк, — обади ми се.
— По дяволите, тогава няма да имам калейдоскопен костюм.
— Нищо, пак ми се обади. Независимо дали си с костюма.
— Добре — каза той отново.
Очевидно това нямаше значение. Очевидно всичко беше свършило.
— Когато отидеш да получиш следващата си заплата, ще видиш, че нещата са се променили. Значително.
— Ще получа ли някаква премия заради онова, което ми се случи?
— Не. Виж какво пише в Наказателния кодекс. Сътрудник на полицията, който доброволно стане наркозависим и не докладва незабавно за това, подлежи на наказателна отговорност и се наказва с глоба три хиляди долара или с шест месеца затвор. Ти вероятно ще се разминеш само с глобата.
— Доброволно? — повтори той смаяно.
— Никой не те е карал с пистолет на челото да вземаш наркотици. Никой не ти ги е слагал в супата. Ти съзнателно и доброволно си вземал опасни наркотици, които водят до мозъчни и психични увреждания.
— Трябваше да го правя!
— Можеше да се преструваш, че ги вземаш. Много служители успяват да постъпят по този начин. И за количествата, които твърдят, че си вземал, ти…
— Държиш се с мен като с престъпник. Аз не съм престъпник.
Ханк извади химикал и бележник.
— Каква ти е заплатата? Мога да изчисля…
— Мога ли да платя глобата по-късно? — попита Фред. — Например на месечни вноски за около две години?
— Е, стига, Фред — каза Ханк.
— Добре — отвърна Фред.
— Колко вземаш на час?
Той не можеше да си спомни.
— Добре, а колко регистрирани часа имаш?
Не можа да си спомни и това.
Ханк прибра бележника си.
— Искаш ли цигара? — Той поднесе пакета си към Фред.
— И тях ще ги откажа — отвърна Фред. — Всичко ще откажа, включително фъстъците и…
Той не можеше да мисли. Двамата мъже седяха в своите калейдоскопни костюми и мълчаха.
— Както обичам да казвам на децата си… — започна Ханк.
— Аз имам две дечица — прекъсна го Фред. — Две момиченца.
— Не ти вярвам. Не би трябвало да имаш.
— Може и така да е.
Той се опита да си представи колко са хапчетата от Субстанцията С, които беше скрил на различни места и колко пари щяха да му останат, когато плати глобата.
— Може би искаш все пак да изчисля колко пари имаш да получаваш? — попита Ханк.
— Добре — отговори Фред и кимна енергично. — Изчисли.
Той зачака напрегнато, барабанейки с пръсти по масата, като Барис.
— Та колко ти плащат на час? — повтори Ханк, почака малко и посегна към телефона. — Това може да се провери.
Фред не каза нищо. Чакаше, забил поглед в масата. „Дали Дона може да ми помогне? — помисли си той. — Дона, моля те, помогни ми сега!“
— Предполагам, че не смяташ да ходиш в планините, дори и да се намери кой да те откара? — попита Ханк.
— Не.
— Къде искаш да отидеш?
— Нека да поседя и да помисля.
— Във Федералната клиника?
— Не.
Продължаваха да седят.
Той се чудеше какво означава „не би трябвало да имаш деца“.
— А какво ще кажеш за апартамента на Дона Хоторн? — попита Ханк. — От цялата информация, която сме получили от теб и от други източници, знам, че сте близки с нея.
34
Един ангел, жена, тъй безразлична, която ме води към свободата на Небесното царство (нем). Цитат от либретото към операта „Фиделио“ на Лудвиг ван Бетовен. —