— Женен ли си, Агифо-3-акка? Уиа практикуват ли вземането на партньори?
Нищо.
— Чух, че го правели. Някога четох една поема от около четиридесет хиляди страници, в която се говореше най-вече за вземането и даването в брак при Уиа.
Нищо.
По-късно опитах пак:
— Може би имаш деца?
След това:
— Някога убивал ли си някого? Знам, че сред Уиа има войни.
Последното, несъмнено, беше по-близо до темата, която ме интересуваше, но Агифо-3-акка пак не каза нищо.
— Намирам го за странно — казах аз. — Онзи ден беше толкова словоохотлив на тема Просеката, а сега не казваш абсолютно нищо.
— Просеката — каза Агифо-3-акка със своя тътнещ глас — е моят живот сега. Другите неща, за които питаш, не са вече част от моя живот. Аз не съм вече част от Уиа.
Замълчах си, но не му повярвах. Хайде бе, не бил вече част от Уиа! Но не успях да го накарам да проговори пак, така че се облегнах назад и заспах.
Агифо-3-акка ме събуди.
— Пристигнахме ли вече? — попитах го аз.
— Достатъчно близо, за да направим непосредствено, а не виртуално увеличение — каза Агифо-3-акка. Това, преди всичко друго, беше целта на пътуването.
Прозрачната шушулка, в която се намирахме, стана матово-млечна и после отново изсветля — интелигентното стъкло увеличаваше обектите, които се намираха около нас. Видяхме едно светло петно с пухкава опашка. Това беше звезда, от която се източваше нишка нажежени газове, всмуквани от Гравитационната просека. Петното светлина се намираше близо до главата на Агифо-3-акка, а бялата опашка се простираше над мен.
— Онова там — каза Агифо-3-акка с тон, в който усетих (като се имат предвид все пак различията в културите) едно почти религиозно благоговение — е звездата Бамк. Тя няма планети и е обикновена средно голяма звезда, която вероятно е произлязла от Гьола преди милион или милион и половина години. Оттогава тя блуждае, прекосила е далечни простори и сега пътят й се пресича с Просеката, която също е прекосила далечни простори. Звездата минава твърде близо край нея, така че външната й обвивка от свръхнажежени газове ще бъде всмукана.
Самата Просека беше невидима, освен на мястото, където газовете, излизащи от звездата Бамк, леко се разстилаха, преди да изчезнат. Аз се учудих на името: Бамк не звучеше като дума на глисѐ. Дали Уиа бяха направили звездна карта на цялото т’Т пространство? Дали имаха имена за всички наши системи и звезди, дори за толкова незначителни като това средно голямо и безпланетно небесно тяло пред нас?
— Просеката — казах аз — е повече или по-малко невидима за човешкото око.
— Да — отвърна Агифо-3-акка с възможно най-голямото въодушевление, което неговият печален маниер можеше да изрази. — Ако ми позволиш…
Екранът се промени. Синьовиолетова ивица цвят пресече прозрачността на кабината.
— Това е вид увеличение на образа — обясни той. Забелязах, че звездата Бамк се бе променила от бяло до деликатно бледосиньо, ефирно като зимното небе на Терне.
— То регистрира относителния гравитационен интензитет. Ако погледнеш отблизо, точката, в която опашката на Бамк пресича Просеката е черна — на практика това е безкрайно силно гравитационно притегляне, каквото обикновено може да се открие в една черна дупка.
— В такъв случай не трябва ли цялата Просека да е черна?
— Не е точно така. Би трябвало да има — всъщност има — една нишка на абсолютен гравитационен интензитет, която минава точно през средата й, но тъй като нашите наблюдения стигат до хоризонта на събитието24, ние не можем да я видим. Ето защо тук е моят любим наблюдателен пункт, понеже потокът материя, който изтича от Бамк, отмества малко назад хоризонта на събитието, един вид, подобно на устни, които се разтварят, за да позволят на храната да влезе.
— Храната ли?
— Просто една ексцентрична метафора.
— Бамк ще бъде ли погълната?
— Да — Агифо-3-акка отговори така, сякаш бях задал нелеп въпрос. — Разбира се.
— И това ще окаже ефект върху Просеката, може би ще я прекъсне на друго място?
Агифо-3-акка изсумтя — това беше първият път, когато го чух да издава този звук.
— Не. За това е нужно много повече от масата на една малка звезда. Един милион Бамкове не биха разрушили Просеката.
— И все пак нещо я е прекъснало в средата — изтъкнах аз.
Той не ми отговори и вместо това започна да ми показва различните увеличения, които можеше да прави неговата совалка. Просеката се появи оцветена в червено, после в зелено, като дъга с преливащи се цветове, като мрежа от линии, като гора от тирета, подобни на железни стърготини в магнитно поле. Скоро аз се отегчих, но Агифо-3-акка така се беше захласнал по обекта на своя живот, че не спираше да показва.
24
Хоризонт на събитието — границата на черната дупка, където скоростта на откъсване се изравнява с гравитационното привличане — Бел.пр.