Най-накрая се събудих нормално и наистина се заклатушках навън, за да пия вода. После се изпиках дълго и миризливо на земята, както беше обичайно в този свят. Дъждът падаше лек и благоуханен, като че ли се стичаше надолу. Върнах се обратно, отново легнах и като вперих поглед в тавана, започнах бавно да идвам на себе си. Изглеждаше прекалено добре, за да е истина, но аз се чувствах значително възстановен.
Енкида отново се появи.
— Ето те и теб! Чудех се дали си променил модното си поведение да спиш — ти не беше в съзнание толкова дълго.
— Искам още храна — казах аз.
Тя ми донесе малко и аз плахо я изядох. Енкида седна на края на дюшека и ми се усмихна. Не можех да разбера защо толкова ме харесваше.
— Ходих да танцувам — каза тя. — После тръгнах с една група хора. Забелязал ли си широките ноздри, които имат много от хората тук?
Тя посочи с ръка наоколо. Аз се огледах и видях, че наистина мнозина в общата спалня имаха увеличени ноздри и удивително големи носове. Явно това беше широко разпространена мода. ДотТек преоформяше лицето и увеличаваше ноздрите и носа.
— Да — казах аз.
— Знаеш ли защо правят това?
Аз поклатих глава, довършвайки храната си.
Енкида се усмихна и ми кимна.
— Ходих да видя. Свързано е със секса, нали разбираш?
Тя посочи собствения си чип нос.
— Това създава две нови отвърстия за секс. ДотТек преструктурира синусите, както и ноздрите и в нужния момент предизвиква потичането на слуз като овлажнител.
Аз размишлявах върху информацията, докато пак се оглеждах наоколо.
— Наистина ли? — попитах аз.
— Наистина — отвърна Енкида пламенно. — Това е очарователно. Тукашните хора се кълнат, че не приличало на нито един от другите видове секс. Възможностите са изключителни и аз ги обмислих.
— Ти възнамеряваш — казах аз, като я гледах — да накараш твоята дотТек да преустрои собствените ти ноздри?
— Точно така! Толкова е хубаво да си със смесен пол. Според мен смяната на пола е отегчително нещо, веднъж жена, веднъж мъж. Ще бъде хубаво да имаш нещо, което е мъжко и женско по равно. Ти също трябва да го направиш. Или ще упорстваш с тази твоя… болест.
Повдигнах се на лакти.
— Така мисля — казах аз възможно най-сухо. — Така мисля да постъпя.
— Днес носиш по-малко от твоята болест — каза тя, отправяйки ми проницателен поглед6.
— Беше прекалено много — съгласих се аз, вътрешно благодарен, че симптомите ми бяха намалели. — Едва изкачих стъпалата.
— Да, изглеждаше много дискомфортно — потвърди тя. — Ще се качиш ли на върха?
Вече бях решил това. Щях да се кача на върха на скалите и да се скрия в джунглата там горе.
— Възнамерявам — излъгах я аз, — да изследвам някои от убежищата, онези убежища за аскети.
Тя се усмихна глуповато и се приведе по-близо.
— Харесвам те, когато носиш по-малко твоята болест — каза тя. — Повече ти отива. Ти каза, че скоро ще се възбудиш, нали?
Не успях да измисля начин да отрека това, без да си противореча с казаното от мен преди. Така че отговорих утвърдително.
— Ако отложиш твоето посещение на аскетичните убежища при върха — каза тя, привеждайки се още по-близо, — ще дадеш време на моята дотТек да ме промени. Аз ще развия по-широки ноздри и двамата заедно ще изследваме какво са измислили тези южняци. Какво ще кажеш?
Но аз нямах желание за това.
— Наистина — отбелязах аз, като се изправих, — това звучи твърде интересно.
Излязох от заслона и все още неукрепнал, тръгнах по улицата да търся стълбите за нагоре.
— Сега ли тръгваш? — догони ме разочарованият глас на Енкида. — Но аз исках да отида на едно парти, на което съм поканена?
— Може би ще те видя отново — отвърнах аз, поставяйки крак върху стъпалото.
4-ти ден
Скъпи камъко,
Изкачих се до върха на стръмното възвишение, което гледаше надолу към малкото пристанище и си починах. На върха наистина имаше много дървета с листа-пари и аз си събрах достатъчно количество.
Нощта дойде и въздухът беше пълен с чисти, невидими дъждовни капчици, като иглички върху кожата ми. Отново си починах, като поспах, но само няколко часа (съдейки по факта, че когато се събудих, беше още тъмно). Така че аз седнах и се загледах надолу към морето. Само едната от двете луни се виждаше в небето. Оскъдната й светлина проникваше през облачната покривка и проблясваше в сумрачни нишки върху тъмната вода. Една локва в краката ми потреперваше под дъждовните капки. Аз повече усещах, отколкото виждах дъжда върху болезнените си стъпала.
6
Фразата „носиш твоята болест“ превежда един идиом на глисѐ, който в по-буквален превод звучи като „влизаш в или изпълняваш модата“ (в този случай „ти изпълняваш модата за