Политаш надолу…
И тогава се събуждаш, вкопчен в дюшека. Понеже не искаш да убиеш всичките тези неща. Трябва да унищожиш само шестдесет милиона хора на една планета, обикаляща около една звезда. В известен смисъл това е по-лесно, отколкото да убиеш един индивид. Сега измисли как да го направиш. Ако го измислиш, все едно че си свършил цялата работа.
Дали ми е минавало през ум да не го направя? Но тогава трябваше да се върна в затвора. Ах, да, избор. Извършваш престъпление и си свободен, не извършваш престъпление и се връщаш в затвора. Когато умът ми се възстанови достатъчно след хаоса на лудостта, породена от страха от преследване и изострена от боледуването на Дъжд, аз наистина премислих възможностите. И реших, че най-напред и преди всичко не желаех да се върна в затвора.
Исках също така да видя какво щеше да се случи по-нататък. Да, с това изречение като че ли изразявам най-точно своята душевна нагласа7. Бях любопитен да узная кой ме бе наел да убия онези хора. Исках да знам кой и защо, но преди всичко исках да знам защо. Моето ново ИИ — ако това, което се спотайваше в главата ми наистина бе ИИ, а не някаква моя параноична самозаблуда, породена от болест и поквара — моето ново ИИ беше далеч по-малко приветливо от предишното.
— Ти знаеш — настоявах аз. — Ти знаеш.
Нямам какво да кажа за това.
— Кажи ми!
Нищо, нищо. О, о, о, о. Обаче аз пътувах и се оглеждах около себе си. В продължение на много години бях изолиран от всякакви новини и култура. Сега бях като дете, което учеше всичко за първи път. Понякога си мислех за Агифо-3-акка, който живееше в разпльокания си космически кораб, отдал себе си и живота си на изучаването на Голямата гравитационна просека. Той беше затворен в себе си точно толкова, колкото бях аз в затвора. По-късно щях да завиждам на неговата целенасоченост; за момента обаче, бях зажаднял за знания от световете на т’Т. Моят ум беше като пресушен. Исках да знам всичко, което беше станало в мое отсъствие.
2-ри ден
Камъко,
Живях на Дъжд още шест или седем месеца, като новото ИИ осигуряваше в главата ми постоянен и безспирен коментар. Едно от нещата, които ме притесняваха относно новото превъплъщение на моя ментален глас беше, че когато най-после успях да се измъкна — когато стигнах до орбита и обвит в пяна се понесох със свръхсветлинна скорост в пространството — моето ИИ дойде с мен. Всичко си беше както обикновено — затворената и успокояваща утроба на пяната, липсата на всякакви сетивни възприятия, профучаването през нищото, стотиците светлинни години нищо.
Пристигнах в Нарцисус Тупорилов, голяма система с няколко свята. Усещането беше обичайното — като да се събудиш от приятен сън — едно леко усукващо и теглещо чувство в дълбините на костите и придърпване, причиняващо гадене в стомаха. Намирах се на една от прочутите плоски платформи на Нарцисус и един едър мъж отмиваше пяната от мен. Той беше покрит целия със сини, подобни на върви коси, които се спускаха от върха на уголемената му глава над лицето и тила и надолу над голия му торс. Забелязах, че има грозни крака, обути в износени торбести панталони, с големи дупки в плата, от които стърчаха странни малки бодили.
След дългия преход забелязваш точно такива дребни детайли. Свръхсветлинното пътуване пораздрусва ума и предизвиква състояние на полутранс. Понякога са нужни няколко часа след пристигането, за да се отърсиш от това аутистично, свръхнаблюдателно и лишено от мисли състояние на ума. То е свързано с многократните квантови сътресения при пътуването със свръхсветлинна скорост или поне така го разбирам аз.
Но моето ИИ не изглеждаше засегнато от пътуването. Веднага щом умът ми заработи достатъчно добре, за да възприема, то заговори. Прекарай тук една седмица, каза ми то. Слез долу в света. Тук има една информация, която ще ти бъде нужна. С нея ще можеш да отпътуваш за Ну Фалоу и оттам към твоята мишена.
— Чакай — казах аз, все още замаян. — Ти звучиш съвсем смислено.
Моля?
— Моето последно ИИ — казах аз, като трудно съставях изречението, — беше разбъркано от свръхсветлинното пътуване. Обикновено така се получава с ИИ-тата. Това го знам. Не сте гъвкави като органичните умове. Квантовият удар поврежда способността ви да оперирате.
7
Трудно за буквален превод: в глисѐ глаголът