Някои от падналите хора се завръщат, по един или друг маршрут, спасени от приятели или благодарение на собствените си усилия. Но други не се завръщат, което само увеличава магията и постоянната възбуда от живота в тези общества-паяжини. Бих добавил, скъпи камъко, че по-голямата част от населението живее в по-конвенционални жилища — кухини, издълбани в стените или в самите скални върхове. След известно време животът в постоянна опасност става отегчителен и тогава можеш просто да се оттеглиш в някой от многобройните издълбани домове със свързани проходи и сложни вътрешни пространства.
Някои хора тук водят по-самотен живот. Те си издълбават дом, разположен високо в някоя от каменните кулички, пронизващи небето. По време на престоя си в този свят, аз посетих един такъв дом и той носеше атмосферата на древно отшелническо убежище. Хиляди стъпала бяха вдълбани в гръбнака на един скален връх с остри очертания и наклон. Те отвеждаха много високо, там където въздухът е толкова разреден, че на човек без дотТек като мен му е много трудно да диша. Там, в скалата беше издълбано едностайно обиталище с вход и широки прозорци от стъклопластмаса. Гледката беше прекрасна и грабваше дъха.
4-ти ден
Скъпи камъко,
И така, аз слязох от орбиталното пространство на Нарцисус и прекарах няколко дни в един от градовете на платото, след което взех кола-птица до Ру-денеттер, един от по-големите градове в процепите8. Остани тук няколко дни, инструктира ме моето ИИ. После ще трябва да потърсиш един от гранитните върхове. Там има нещо, което ни е нужно.
— Все по-често си мисля — казах аз гласно, — че може би ти не си нищо повече от плод на моето въображение.
Пшшт!, каза ИИ-то или по-скоро направи подобен звук в главата ми.
Ру-денеттер беше град на младите хора. Известна първа спирка за туристите, той беше пълен с всичките му модни приумици и забележителности, които биха заинтересували един пътешественик. Този град, в който не съществуваха „парични“ затруднения или други такива идиотщини, беше претъпкан с току-що пораснали хора. Те се наслаждаваха на свободата си, след като най-после бяха загърбили дългите години детство.
Самият процеп на Ру-денеттер беше широк около триста метра и сложната плетеница от кабели и въжета, които се простираха като мостове над пропастта, представляваше едно чудо от преплитащи се линии, отрупани с хора, катерещи се напред-назад, както и с аналози на сгради, спортни съоръжения и театри. От двете страни на процепа бяха разположени големи обществени пространства — изкуствени пещери, издълбани в стените на каньона — където човек можеше да получи всякакви наркотици и алкохолни питиета. Някои посетители предпочитаха да се изтягат върху диваните край прозорците или на балконите и да гледат какво става по мрежата. За други, вълнението от престоя върху мрежата, който носеше привкуса на опасност, беше твърде голямо изкушение.
Мрежата беше най-оживена при върха на каньона, където беше най-светло. Колкото по-надолу се слизаше в процепа, толкова повече намаляваше дневната светлина, докато се стигнеше до ниво, където през двадесет и единчасовия ден имаше само няколко минути светлина по обяд. Малцина обитаваха тези дълбини.
Все още несъвзел се от космическото пътуване и тъй като без дотТек ми беше нужно по-дълго време за възстановяване, аз прекарах първите няколко дни в един бар, наречен „Алес“. Навън през прозореца на бара се виждаха десетина тънки индивиди, които се придвижваха с подскачания отляво надясно, някакъв вид раса. Само няколко дни, нали, сгълча ме ИИ-то. Почини си малко, но после трябва да приберем онази информация. Тогава ще можеш да се заемеш с твоята работа.
— Бързаме ли да унищожим онези хора? Може би трябва да го направим до определена дата? — попитах сънливо аз, понеже възприятията ми бяха приятно вцепенени и лепкави от голдуоша9
8
Глисѐ има редица синоними, които тук са преведени като „процеп“, „каньон“, „клисура“ или „шахта“. Нарцисианската дума за такива природни особености е Ру, която по-точно означава „път“ или „място за минаване, пасаж“. Обикновено Ае описва тези особености, използвайки думи с по-общо значение (