— Не — продължи Клабиер. — Проблемът не са Палметто, а Уиа. От много години насам те изпращат сред нас отделни индивиди и ние всички знаем това. Но никой не се запитва защо. Е добре, аз знам защо. Уиа наистина пътуват по-бързо от светлината, но тъй като живеят в участък от нискоскоростно пространство, дори не могат да я превишат три пъти. Естествено е да искат да притежават пространството на т’Т. Те могат да пренесат директно своите култури в нашето пространство, да почитат боговете си и да увеличават своето богатство и собственост. Могат да ни завладеят! Те планират това!
В първия момент аз бях объркан от тази реч, отчасти защото в нея присъстваха архаични термини като „собственост“ и „завладяване“. Всъщност канех се да се намеся, за да оспоря тези неща, когато ме връхлетя следната мисъл. Ами ако всички тези приказки за война съдържаха някаква истина?
Щеше ли избиването на населението на един свят да бъде сметнато за акт на война? Това ли беше основанието за престъплението, което трябваше да извърша? Затова ли бях нает? И дали от Уиа? Или от Палметто?
— Всеки знае — казваше друг (въпреки факта, че определено никой не знаеше много за Уиа), — че тяхната варварска култура се основава на религията и собствеността, на Бога и търговията. Техният Посечен Бог би могъл да им заповяда да завладеят пространството ни. Следователно не е изключено те да гледат на нашето пространство — което по своята природа е по-висше от тяхното — като на собственост, която трябва да притежават?
Чу се всеобщ ропот и мърморене в знак на съгласие.
— Вие срещали ли сте някога Уиа? — намесих се аз. Всички погледнаха към мен. — Аз съм срещал.
— И?
Тъкмо щях да кажа: Той никога не спомена нищо за завладяване, когато осъзнах, че това е глупаво. Естествено, че нямаше да спомене за завладяване. Така че аз не казах нищо и дебатът отново бе подхванат. Какво трябваше да направят т’Т? Съществуваха две гледни точки — на оптимистите и на милитаристите. Милитаристите искаха световете на т’Т да възприемат ново модно поведение (те използваха тъкмо този израз, понеже хора като нас можеха да мислят само с термини като модно поведение, мода и стилове) — военно модно поведение. По този начин ние щяхме да бъдем подготвени, когато брандерите на Палметто или флотилията на Уиа нахлуеха в т’Т пространството. Други се подиграваха с това („Подготвени? Какво означава тази дума?“). Повечето в групата бяха „оптимисти“, които вярваха толкова дълбоко в способността на т’Т да се адаптира и да устоява, че идеята за „подготовка“ изглеждаше като ексцентричен архаизъм.
— Ако те дойдат — каза един човек, като се облегна назад и отпи от чаша с ероин12, — ако те дойдат, ние ще се справим с тях. В края на краищата сме по-силни. Ние ще адаптираме каквото трябва, ще възприемем подходящото модно поведение.
Относно тази позиция имаше общо съгласие. Като единствения човек сред тях, лишен от дотТек, аз вероятно се чувствах по-малко неуязвим от останалите.
— Сигурен ли си? — попитах аз.
Лицата се обърнаха към мен.
— Какво?
— Как можем да бъдем сигурни в това? — попитах аз.
— Какво — попита Дитл и в гласа му прозвуча лек присмех, понеже споходилата го мисъл се отнасяше до най-абсурдната особеност на един отдавна изчезнал начин на живот, — да не мислиш, че те ще ни убият?
Настъпи тишина, докато останалите асимилират странната идея. Тогава една жена, която клечеше край стената, започна да се смее с бавен и ритмичен смях. Скоро всички се присъединиха към нея.
Аз също се засмях, осъзнавайки нелепостта на казаното. Какво като ни „нападнеха“ Уиа? В основата на всичко стоеше простият факт, че хората от т’Т бяха по-силни. Просто бяха и това беше достатъчно. Ако забиех нож в гърдите на Агифо-3-акка, той щеше да умре бързо. Но аз бях забил ножа в самото сърце на Енкида, бях рязал хрущяла и другите неща във врата й и бях отнесъл надалеч главата й и все пак тя не умираше. Както си седях в бара, аз получих внезапно ясно видение — Енкида, все още с глава на раменете си, се смееше, танцуваше и краката й разпръскваха капчици вода. Спомних си усещанията в стомаха, които бях изпитал по време на убийството и почувствах, че ми се повръща. Поставих ръка на устата си (другите предположиха, че искам да спра да се смея) и накарах стомаха си да се успокои.
12
Много популярен т’Т опиат — прозрачна течност, която обикновено се пие в стъклени чаши, големи колкото напръстник.