— Може да не е толкова добър — отбеляза друг.
Точно тогава аз се потях обилно от физическото усилие, потта се стичаше в очите ми и не можех да видя кой ме беше заговорил.
— Лош ден — обади се пак първият глас, като че ли говореше на враг. После чух двамата да се смеят.
Аз примигнах и за кратко зърнах двама високи индивиди с някакви израстъци от кост и коса във формата на букви по целите им тела — ОМО на лицата им, Es като фронтално и огледално изображение върху гърдите им, Ts, As и Ws по ръцете и краката им.
— Добър ден — отговорих натъртено аз. Те не ми бяха врагове. — Само минавам.
— Ти не живееш тук — каза първият.
Но аз бях зърнал Клабиер, която се люлееше, обхванала кабел с едната си ръка. Вместо да се катеря направо покрай двамата неприятелски настроени типове, аз се отклоних, затичах се и прекосих диагонално нагоре. Достигнах един кабел, който водеше право към нея и тръгнах по него. Той се поклащаше и вибрираше под краката ми като струна на китара — изглежда други хора се движеха по него в някаква друга точка.
— Чудех се дали ще го направиш — каза Клабиер, като се усмихна и ме целуна. — Виж.
Почти случайната подредба на кабелите я беше отвела над някаква шахта в мрежата, водеща право към тъмнината в дъното на процепа.
— Ти май се чувстваш доста удобно на тези височини — казах аз, веднага щом успях да си поема дъх.
— Израсла съм в птичи свят — отвърна тя.
— Птичи свят?
— Има пет-шест такива в т’Т, към Спорадите. На континентите в моя свят имаше предимно хиляди километри равнини и степи, и огромни пилони, които стигаха до небето. Ние адаптирахме ръцете си, като ги удължихме и карахме да ни порастат пера. Летенето — или за да бъдем точни, плъзгането — беше важна част от нашето порастване.
— Значи не се боиш от височини — казах аз.
— Виж — каза тя, сочейки. — Понякога хората идват тук, за да се гмуркат.
Аз се огледах и осъзнах, че хората около нас всъщност се подреждаха около тази шахта или дупка в кабелите. Те прииждаха поотделно или на двойки, прегърнали се един друг, или на групи, които се смееха и разговаряха.
— Да се гмуркат ли? — попитах аз. — Защо?
— Разстоянието до водата е по-малко от километър — каза Клабиер, като не отговори директно на въпроса ми. Тя се пресегна и обви ръка около мен, притискайки лице в моето. — Това е спорт — каза тя. — Гмуркат се долу. Засичат им времето от минутата, в която тръгват и те трябва да се изкачат обратно без никаква помощ.
Изтръпнах от ужас при мисълта да падна от такова разстояние в черните, студени води, в които се плъзгаха разни безименни неща. Но кикотът на Клабиер издаваше, че според нея треперех от желание.
— Ела, любовнико — каза тя. — Ще погледаме и после можем да отидем да правим любов.
Гмуркачът — един гол мъж — стоеше върху единичен кабел, балансирайки с разкрачени крака. Той протегна ръце пред тялото си и аз забелязах, че от краищата на пръстите и от лактите му стърчаха дебели черни птичи нокти.
— Има ли ограничения за промените, които хората могат да правят с телата си? — попитах аз. — Имам предвид, ако искат да участват в този спорт?
— О, да — отвърна Клабиер, потърквайки нос под брадичката ми13. — Така мисля. Има цял чип с правила. Защо, да не искаш да се погмуркаш?
— Не — отговорих твърдо аз, потръпвайки отново от ужас. Клабиер пак се изкикоти и ме прегърна по-здраво.
Хората, накацали по кабелите, дюдюкаха и окуражаваха гмуркача. Той вдигна ръце над главата си и изведнъж всички млъкнаха. Човекът стоя така около миг, след което се приведе напред с абсолютно изпънато и вдървено тяло. После се изправи и бързо скочи. Чух само лекия, свистящ звук, когато той процепи въздуха и след миг вече беше изчезнал в тъмнината. Одобрителните възгласи отново изригнаха, диви и необуздани.
Клабиер ме целуна и ние си проправихме път заедно през опънатите отвсякъде въжета. Намерихме едно място, където три връзки кабели се събираха под ъгъл и образуваха нещо като люлка. Аз легнах по гръб, като се държах здраво, а Клабиер се покачи върху мен. Но тъй като вниманието ми до голяма степен беше завладяно от мисълта за падане, аз не се насладих на секса така, както бих могъл. Тя обаче го направи, като цвъртеше и въздишаше от удоволствие. Аз гледах право нагоре, през кръстосващите се кабели, които вървяха от стена до стена. На места те приличаха на холографска диаграма на триизмерно пространство, при която линиите изчезват в безкрайността. Само че тези линии тук бяха наклонени, заплетени и се разпиляваха в различни посоки.
13
Думата на глисѐ